По-скоро му изглеждаше като знак за провал. Блъдлетър му бе разяснил ясно какво се иска от един добър войник и емоции, различни от гняв, мъст и кръвожадност, не фигурираха в списъка му. Верността беше нещо, което да изискваш от подчинените си, и ако не ти я предложат, ти лично се отърваваш от тях, също като от неизправни оръжия. Респект се дължеше единствено към силата на врага просто защото не ти трябва да бъдеш надвит заради факта, че си подценил противника. Любовта се свързваше единствено с придобиването и запазването на властта...
Отново заби окървавеното острие в плътта си и изсъска заради болката в ръцете и краката, която замайваше главата му и караше сърцето му да прескача удари. Бликна прясна кръв и той се помоли чрез нея да изхвърли от тялото си това объркващо чувство на разкаяние, обзело го малко след като изостави Троу на земята.
Как можа всичко да се обърка така.
Началото на хаоса настъпи, когато не си тръгна от онази пряка.
След като отпрати мъжете си надалече от Троу, той възнамеряваше също да се махне. но в крайна сметка се озова спотаил се на покрива на една от сградите, откъдето скришом наблюдаваше войника си. Оправда се пред себе си с желанието си да се увери, че Братството ще открие втория в командването му, а не Обществото на лесърите, защото се нуждаеше от информация за братята.
Само че беше наблюдавал как Троу се гърчи на асфалта и крайниците му се извиват под странни ъгли, докато търси облекчение от болката. Осъзнаването, че един горд воин е доведен до безпомощно състояние, го съкруши.
Каква беше причината да му причини такова страдание?
Изложен на поривите на вятъра, Кор проясни главата си и охлади яростта си. Това го накара да си даде сметка, че действията му го карат да се чувства зле. Непоносимо зле.
Когато пристигнаха лесърите, той извади пистолета си, готов да защити съшия онзи мъж, когото лично покоси. Но Троу нанесе страховит пръв удар. а после пристигнаха братята и действаха точно както предвиди той. Отърваха се от лесърите с лекота, след това вдигнаха Троу и го натовариха на задната седалка на черен автомобил.
В този момент Кор си наложи да не следва джипа. И причината за решението му не беше с цел да изпълни плана, подтикнал го към предишните му действия. А защото в скривалището на Братството Троу щеше да получи най-добрите медицински грижи.
Както и да одумваха негодниците за прекомерната им привързаност към лукса, Кор беше наясно, че имаха на разположение най-добрите лекари и апаратура. Братята бяха лични гардове на краля; Рот не би се задоволил да им предостави нищо по-малко от най-доброто. Последваше ли ги с идеята да се вмъкне в имението им, можеше да го открият и да влязат в схватка, вместо да предложат на Троу грижите, от които се нуждаеше.
Нямаше спор, че Кор остана настрани, ръководейки се от погрешна причина, неприемлива причина. Противно на цялото си обучение, той избра живота на Троу пред амбициите си. Гневът му го тласкаше в една посока, а разкаянието — в друга. И второто победи.
Без съмнение Блъдлетър се беше обърнал в гроба.
Решението беше взето и той остана съкрушен сред шума на нощта, когато в улицата се разнесе стрелба, преди още автомобилът, натоварил Троу, да бе имал възможността да потегли.
Настъпи кратко затишие, в което Кор успя да събере мислите си... и в следващия миг Тормент, син на Харм, се появи насред улицата, напускайки прикритието си, и се превърна в мишена за новопристигналата група лесъри, докато самият той изпразваше пистолетите си в тях.
Беше невъзможно да не изпита уважение.
Кор се намираше точно над убиеца, открил стрелба срещу брата. Дори след като куршумите на врага улучиха Тормент, той продължи да стреля с двата си пистолета, решителен и напълно непоколебим.
Един изстрел в главата и с него завинаги щеше да е свършено.
Мотивиран от нещо, което отказваше да назове, Кор се хвърли по корем, примъкна се до корниза на сградата, протегна собственото си оръжие и изпразни пълнителя в един прикриващ се лесър, с което сложи край на всякаква възможност братът да бъде убит. Стори му се подходяща награда за проявата на такъв кураж.
После се дематериализира далече от района и крачи по улиците на Колдуел с часове, а уроците, научени от Блъдлетър, блъскаха по вътрешната му врата и настояваха да бъдат допуснати, за да унищожат всякакви тревоги, че постъпката му спрямо Троу е била нередна.