Това обаче само усили разкаянието, което го тровеше и го караше да преосмисля отношенията си с войника. а също и с мъжа, когото някога наричаше баща.
Идеята, че може да не е замесен от същото тесто като Блъдлетър, не спираше да го гложди. Особено предвид сблъсъка със Слепия крал, който устройваше за себе си и своите главорези. А за изпълнението на този план щеше да му е нужна сила, която не допускаше никаква милост.
Всъщност вече беше твърде късно за отстъпление, дори да го искаше, а случаят не беше такъв. Все още възнамеряваше да свали Рот от престола по простата причина, че тронът принадлежеше на този, който можеше да го превземе, без значение какво гласяха Древните закони или безсмислените традиции.
Но когато опираше до войниците му и до втория в командването.
Отново се съсредоточи върху ръката си и за пореден път заби острието в плътта, като завъртя върха вътре, така че раната да е разкъсана и неравна, и достатъчно болезнена.
Ставаше все по-трудно да открие незасегната кожа.
Просъска през зъби и се помоли болката да достигне до самата му същност. Изпитваше потребност тя да прониже емоциите му подобно на гласа на Блъдлетър, за да му вдъхне сили и хладнокръвие, да проясни разсъдъка му.
Не се получаваше обаче. Мъката в сърцето му само се удвои и направи още по-непоносимо предателството, извършено срещу един достоен мъж с добра душа, който му бе служил така вярно.
Обагрен със собствената си кръв, потънал в собствената си мъка, Кор забиваше острието отново и отново в очакване да се появи старото и познато прояснение.
И когато това не се случи, той осъзна, че ако някога му се удадеше възможност, щеше да дари свободата на Троу, и то завинаги.
30.
Докато Тор лежеше сам в леглото су, усещаше единствено пулсирането в пениса си. Е, разбира се, и аромата на прясно откъснати цветя благодарение на Фриц, който изпълняваше рутинните си обедни задължения, състоящи се в зареждане на вазите в коридора.
— Това ли искаш от мен, ангеле? — попита на глас. — Хайде, знам, че си тук. Това ли искаш?
За да придаде повече тежест на въпроса си, той пъхна ръце под завивката и ги остави да се плъзнат надолу по гърдите и корема му, докато не достигнаха предната част на таза му. Стисна здраво и не успя да спре последвалото извиване на гръбнака и стенанието, надигнало се в гърлото му.
— Къде си, по дяволите? — изръмжа, несигурен на кого точно говореше. На Ласитър. На Ноуан. На милостивите орисници. ако съществуваха такива.
Донякъде му беше трудно да повярва, че очаква друга жена, и фактът, че крехкото равновесие между копнежа и чувството за вина бързо се накланяше към първото, беше.
— Ако произнесеш името ми, докато вършиш това, ще ми се доповръща.
Гласът на Ласитър беше неясен и слаб, като че идваше от ъгъла на стаята, където се намираше скринът.
— Това ли имаше предвид? — Боже, това наистина ли беше той, запита се Тор. Гладен, нетърпелив. Свадлив, защото беше възбуден.
— Тръгнал си в по-добра посока, отколкото да се изпречваш на пътя на куршумите. — чу се прошумоляването на плат. — Хей, без да се обиждаш, имаш ли нещо против да поставиш и двете си длани някъде, където да ги виждам?
— Можеш ли да я накараш да дойде при мен?
— Става дума за свободна воля. Дланите, нещастнико. Ако не възразяваш.
Тор измъкна и двете си ръце изпод завивката и се почувства принуден да заяви:
— Искам да я храня, а не да спя с нея. Не бих причинил това на Ноуан.
— Бих предложил по отношение на секса да я оставиш сама да реши — ангелът се прокашля леко, тъй като между двама мъже сексът беше деликатна тема за разговор, щом ставаше дума за почтена жена. — Може да има свои собствени възгледи.
Тор се замисли за начина, по който тя го гледаше в клиниката, докато се трудеше върху себе си. Не показа никакъв страх. Изглеждаше запленена.
Не беше сигурен как да се справи със ситуацията.
Тялото му се изви по своя собствена воля, като че да му каже: «Друг път не знаеш, приятелче».
Прозвуча ново прокашляне и Тор се засмя леко.
— Алергия към цветята ли имаш?
— Да. Точно така. Сега те оставям. Става ли? — последва пауза. — Гордея се с теб.
Тор се намръщи.
— По каква причина?
Не последва отговор и стана ясно, че ангелът си е тръгнал.
Леко почукване на вратата накара Тор да подскочи, без да почувства почти никаква болка заради раните си. Знаеше отлично кой е отвън.
— Влез.
Влез при мен.
Вратата се открехна леко и Ноуан пристъпи през прага, а после затвори след себе си.