Когато чу изщракването на бравата, тялото му напълно изгуби връзка с мозъка. Щеше да я нахрани. и Бог да им е на помощ, щеше да прави секс с нея, ако тя го допуснеше. За един кратък миг на прояснение реши, че трябва да й каже да си върви, за да им бъдат спестени последствията, когато страстите се охладят и разумът им се върне. Защото обикновено човек след това разбираше, че колкото и забавна да е изглеждала идеята да се хвърлят «Коктейли Молотов», след тях е останал само пустинен пейзаж.
Но вместо това той протегна ръка към нея.
Миг по-късно тя свали качулката си. Докато разглеждаше за пореден път лицето и тялото й, той отново отбеляза наум, че тя изобщо не приличате на Уелси. Беше по-дребна и с по-фина конструкция. Тенът й беше по-блед. Но най-вече — беше реална, а не видение.
Той я харесваше. И в известен смисъл беше по-лесно, че тя е така различна. Имаше по-малка вероятност някога да измести Уелси от сърцето му. Макар тялото му да кипеше от възбуда, този вид обвързаност беше най-маловажна. Мъже с потекло като неговото, ако са в добро здраве и добре хранени, както се случваше с него напоследък, можеха да получат ерекция и при вида на чувал с картофи. А все пак Ноуан беше далеч по-привлекателна от торба кореноплодни.
Боже, каква романтика се вихреше.
Тя се приближи бавно, а накуцването й едва се забелязваше и когато стигна до леглото, погледна надолу към голите му гърди, ръцете, корема. и очите й продължиха дори по-надолу.
— Отново съм възбуден — произнесе глухо той. Всеки би помислил, че го каза, за да я предупреди. Наистина ли? Всъщност се надяваше отново да извика онова изражение, изписало се на лицето й, когато той се докара до оргазъм.
И ти да видиш. Ето го и него. От нея се излъчваха топлина и интерес. Никакъв страх.
— От тук ли да поема китката ти? — попита тя.
— Ела на леглото — почти простена той.
Тя повдигна едното си коляно на високото легло, а после непохватно се помъчи да качи и другото. Пострадалият й крак обаче я лиши от равновесие и тя политна напред.
Тор я задържа с лекота, сграбчи я за раменете и й попречи да падне по лице.
— Хванах те.
И ако това не прозвуча двусмислено!
Съвсем преднамерено я дръпна върху себе си, така че тя се озова върху коремните му мускули. Боже, беше лека като перце. Но пък и какво ли ядеше?
Той не беше единственият, който трябваше да се храни добре.
Остана неподвижен, за да й даде време да се настрои. Той беше едър мъж, възбуден до крайност, и вече достатъчно я бе уплашил. Реши, че ще й даде цялото време на света, за да се убеди, че е наясно какво се случва.
Внезапно ароматът й се промени, премина в опияняващата гама на пробудила се жена. В отговор на това тазът му под нея се раздвижи и тя хвърли поглед през рамо, за да проследи отклика на тялото му. Ако беше истински джентълмен, той би прикрил реакцията си и би я уверил, че става дума само за отплата на нейните услуги. Само дето се чувстваше далеч повече мъж, отколкото джентълмен.
При това умозаключение я наведе към гърдите си и намести устата й на шията си.
Кожа.
Топла мъжка кожа, притисната към устните й.
Топла и чиста кожа на вампир, която имаше златистокафяв цвят, а не белезникав. Която ухаеше на подправки и мощ, и. на нещо толкова еротично, че тялото й отново се озова на онова вулканично място.
Когато тя си пое въздух, мирисът му — този мирис на мъж — предизвика безпрецедентна реакция у нея. Мигом всичко стана подвластно на инстинкта, кучешките й зъби се уголемиха, устните й се разтвориха, езикът й се подаде, като че с намерение да вкуси.
— Вземи от мен, Ноуан. Знаеш, че го искаш. Храни се от мен.
Преглъщайки с усилие, тя се оттласна от него и срещна пламналия му поглед. Там се четяха твърде много емоции, че да бъдат описани, и същото важеше за гласа и израза на лицето му. Случващото се не беше лесно за него; все пак това беше семейната спалня, където той без съмнение е бил хиляди пъти със спътницата си.
И въпреки това я желаеше. Беше ясно от напрегнатото му тяло и от ерекцията, която забелязваше въпреки завивките.
Разбираше трудния кръстопът, на който се намираше той, разкъсван от противоречия. За нея важеше същото. Желаеше го, но ако се хранеше от него сега, нещата щяха да продължат да се развиват, а тя не беше сигурна, че е подготвена за мястото, на което щяха да се озоват двамата.
Но тя нямаше да се дръпне. Нито пък той.
— Не желаеш ли да използвам китката ти? — попита с глас, който нямаше нищо общо с нейния.
— Не.
— Тогава къде ме искаш? — това не беше въпрос. И, най-скъпа Скрайб Върджин, тя не познаваше жената, която му говореше с този прелъстителен и настоятелен тон.