— На шията ми.
Гласът му беше предрезгавял още повече и той изстена, когато погледът й се върна на мястото, където я беше поставил целенасочено.
Този могъщ воин желаеше да бъде използван от нея. Както лежеше отпуснато на възглавниците, тялото му явно се беше озовало в същия странен плен, който тя бе видяла по-рано, задържано от невидими, но невъзможни за разкъсване окови.
Очите му останаха приковани в нейните, когато наклони глава на една страна, излагайки на показ вената... от противоположната на нейната страна. Така че щеше да й се наложи още веднъж да се просне върху гърдите му. Да, каза си, тя желаеше това. само че преди да предприеме каквото и да било, си даде един последен шанс да изпадне в паника. В никакъв случай не желаеше уплахата да я завладее насред предстоящото.
От дълбините на душата й не изплува нищо. За първи път настоящето беше така живо и запленяващо, че миналото не представляваше дори далечно ехо или сянка. В този миг тя беше съвсем освободена.
И съвсем наясно какво желае.
Ноуан протегна ръка и се плъзна по необятната шир на торса му. Размерите му бяха колосални, а контрастът между телата им — направо абсурден, и въпреки това тя не се боеше. Твърдите мускули на гърдите му и широките му рамене не й вдъхваха никакъв страх. Дори спомогнаха да усилят копнежа й за кръвта му.
Тялото му се изви нагоре, когато тя се просна върху него и, о, тази топлина! Излъчваше се през кожата му и подсилваше потребностите на тялото й, сякаш тлеещ пламък се бе разбунтувал в изпепеляващ огън.
Изминало бе толкова дълго време, откакто се беше хранила от мъж. И в далечното минало това се случваше единствено под строгия контрол не само на баща й, но и на други мъже от рода. Всъщност то представляваше по-скоро церемониален контакт, биологията биваше контролирана от обществените и социалните очаквания. Никога не беше изпитвала възбуда. А ако изисканият джентълмен, когото бе използвала, бе усещал такава, то той благоразумно бе прикривал реакцията си.
Случващото се тук олицетворяваше всичко, което бе липсвало на някогашното й преживяване. Това тук беше нещо необуздано, диво... и много сексуално.
— Пий от мен — изкомандва я той, стисна зъби и надигна брадичка, при което шията му стана още по-достъпна.
Когато тя сведе глава, трепереше цялата и впи в него зъби без каквато и да било изисканост. Този път стонът дойде от нея.
Вкусът му не наподобяваше нищо познато. Беше като бушуваща стихия в устата й, върху езика й, в гърлото й. Кръвта му беше толкова по-чиста и силна от онази, поглъщана от нея преди, и, о, тази негова мощ. Като че силата в неговото тяло на боец се преливаше в нейното и я превръщаше в нещо съвсем различно от преди.
— Поеми още — настоя той с пресипнал глас. — Поеми всичко.
Тя изпълни каквото й беше поръчано, като промени леко ъгъла, та захапката й да бъде още по-съвършена. И докато поглъщаше с подновена жар, усети, че започва да чувства все по-осезаемо тежестта на гърдите си върху торса му. А също и болката в слабините си, която, колкото повече гълташе, като че се изостряше. Усещаше негата в краката си. Сякаш единственото, което искаха, беше да се разтворят. За него.
Освобождаването й от напрегнатата скованост беше тъй пълно, че сякаш бе необратимо. Ала кой го интересуваше? Тя беше така обхваната от това чувство, че всичко друго загуби значение — освен желанието да получи повече от онова, което й се предлагаше.
31.
Тор стигна до оргазъм малко след първото убождане от зъбите на Ноуан. Просто не можеше да спре спазмите в тестисите си, пулсиращите сътресения във възбудата си или експлозията, последвала, докато потръпваше под завивката.
— О, проклятие. Ноуан.
Тя като че бе наясно какво се беше случило току-що и разбра за какво я моли. Кимна, притиснала глава към шията му. После стигна толкова далече, че го сграбчи за китката и тикна ръката му под чаршафа.
Нямаше нужда да го моли два пъти.
Той разтвори крака и погали ерекцията си в ритъм, съответстващ на засмукването й. Когато стигна докрай за втори път, той сграбчи тестисите си и ги стисна здраво. Едновременните наслада и болка образуваха контраст, придаващ повече наситеност на всичко, от усещането за кучешките зъби в шията му до изригванията под кръста му.
Свободата да се отпусне, да забрави болката, мъчеща го ден и нощ, носеше такова облекчение. Той представляваше езеро, което, макар и за малко, се е разтопило и се е освободило от ледената си покривка. Тор се наслади на тази своя откритост пред нея, на начина, по който лежеше под крехкото й тяло, държан в плен от тежестта й колкото перце и мощната й захапка.