Минало бе толкова много време, откакто беше чувствал нещо хубаво във вечно скованата си от лед душа. И тъй като беше наясно, че цялото му бреме ще го очаква, когато този пищен изгрев избледнееше, той се отдаде дори повече на преживяваното и съвсем преднамерено се остави на усещането да го погълне.
Когато Ноуан най-накрая откъсна зъби от шията му, бавното плъзване на езика й, докато затваряше раните от убождането, го накара да стигне докрай още веднъж: влажният топъл допир до кожата му бе като сигнал за ерекцията му да изстреля още от онова, което вече покриваше долната част на корема му и чаршафите.
Той вдигна поглед към нея по време на оргазма си, прехапа долната си устна, а после отметна глава назад, за да й покаже точно какво се случва с него.
И в този момент му стана ясно... Тя желаеше от същото и за себе си. Наситеният й аромат му го подсказа.
— Ще ми позволиш ли да те накарам да се чувстваш добре? — попита той дрезгаво.
— Аз. Не знам какво да правя.
— Това «да» ли значи?
— Да. — въздъхна тя.
Тор се превъртя на една страна и нежно я бутна на леглото.
— Единственото, което трябва да правиш, е да лежиш. Аз ще се погрижа за останалото.
Лекотата, с която тя се подчини, беше същинска изненада за него, а също и директен сигнал — към либидото му — да я съблече, да я възседне и да стигне докрай върху нея.
Но това нямаше да се случи. По толкова много причини.
— Ще действам бавно — промълви той, като се запита на кого от двамата говореше. И после си помисли: да, наистина действаше бавно. Не беше сигурен дали може да си спомни какво се прави с жена.
Най-неочаквано през ума му премина сянка, изскочи изневиделица и помрачи момента помежду им. С нетърпима тъга осъзна, че не можеше да си припомни точно кога са били заедно с Уелси за последен път. Ако бе предполагал какво бъдеще ги очаква, би обръщал повече внимание на толкова много неща.
Без съмнение е било едно от онези приятни и забравящи се, но наситени преживявания в семейното им легло, при които са били полузаспали и с удоволствие са се оставяли на течението.
— Тормент?
Гласът на Ноуан го накара да се сконфузи, заплашвайки напълно да унищожи настоящия миг. Само че тогава се сети за Ласитър. и си припомни как неговата шелан се намира в потънало в сивота подземно царство, блокирана на онова пусто поле. Ако спреше сега, вече никога нямаше да достигне до този момент, до тази възможност, до подобна близост с Ноуан. или с някоя друга.
Щеше да остане завинаги в плен на скръбта си, а неговата Уелси никога нямаше да бъде свободна.
Дявол да го вземе, както много пъти в живота, на човек му се налагаше да премине през различни препятствия, а това тук беше най-голямото от всички. Но пък нямаше да продължи вечно. Прекара малко повече от година в жалби и скръб, а го очакваха още десетилетия и дори векове. През следващите десет минути, петнайсет, час — колкото дълго продължеше това — се налагаше да остане в тази стая и в настоящето.
Само с Ноуан.
— Тормент, можем да спрем...
— Позволяваш ли ми да развържа робата ти? — гласът му прозвуча мъртвешки в собствените му уши. — Моля те. Нека те видя.
Когато тя кимна, той преглътна с усилие и посегна с трепереща ръка към връзката на робата й. Тя се освободи с много малко или почти никаква помощ от негова страна и после диплите плат се свлякоха, разкривайки тънка долна риза.
Възбудата му потръпна при вида на оскъдно облеченото й тяло, почти достъпно за очите му, за ръцете му. за устните му. И тази реакция му подсказа, че за съжаление. или за щастие. той можеше да го направи. Щеше да го направи.
Плъзна ръка около талията й и поспря за миг. Уелси имаше толкова пищно тяло, така женствени извивки и сила, която той обичаше толкова много. Ноуан беше съвсем различна.
— Трябва да се храниш повече — отсече.
Тя сключи вежди и като че се отдръпна леко от него, а на Тор му се прииска да се фрасне по главата. Никоя жена не би желала да слуша за недостатъците си в такъв момент.
— Много си красива — увери я, а очите му обхождаха фината тъкан, покриваща гърдите и бедрата й. — Просто се тревожа за теб. Това е всичко.
Ноуан се отпусна отново, а той не бързаше, галеше я през простата ленена риза, като бавно плъзгаше ръка по корема й. Образът й как се носи по кристалносинята вода на басейна с протегнати ръце, глава, отметната назад, и стегнати зърна го накара да изпъшка.
И му даде конкретна насока.