— Не знам. не знам защо. плача — промълви тя най-накрая, а думите й прозвучаха накъсано заради насеченото й дишане.
— До теб съм — отвърна тихо той. — Ще бъда до теб колкото е нужно.
Но емоциите постепенно отминаваха, дишането й се успокояваше, а подсмърчането се чуваше по-нарядко. След едно последно потръпване всичко свърши. После тя вече изглеждаше спокойна, както и той.
— Говори с мен — Тор продължаваше да я гали по гърба. — Кажи какво изпитваш.
Тя отвори уста, като че готова да отговори, но после поклати глава.
— Е, смятам, че си ужасно смела.
— Смела ли? — тя се засмя. — Колко малко ме познаваш.
— Изключително смела. Случилото се едва ли бе лесно за теб и за мен е чест, че ми позволи. да направя онова, което правих с теб.
Лицето й олицетворяваше пълно объркване.
— Какво имаш предвид?
— За такова нещо се изисква огромно доверие, Ноуан. Особено при жена като теб, с подобно преживяване в миналото.
Тя се намръщи и като че потъна в мислите си.
— Хей — промълви той и постави показалец под брадичката й. — Погледни ме — когато тя го стори, той нежно прокара пръст по лицето й. — Ще ми се да можех да кажа нещо философско или затрогващо. за да ти помогна да придобиеш по-ясна представа за всичко това. Не мога и съжалявам, че е така. Знам, че ти е трудно. Изисква се огромен кураж да загърбиш миналото и тази нощ ти го стори.
— В такъв случай явно и двамата сме проявили кураж.
Той отмести поглед.
— Да.
Помълчаха известно време, сякаш миналото отне цялата енергия и на двама им.
Внезапно тя попита:
— Защо след това всичко е така странно? Чувствам се така далечна от теб.
Той кимна замислено. Да, сексът можеше да е така странен, дори без да имаше налице усложнения, с каквито се налагаше да се сблъскват те. Дори да не стигнат до самия край, изключителната близост, която двама души преживяват, кара завръщането към нормалното да им изглежда като огромно раздалечаване, въпреки че лежат един до друг.
— Време е да се връщам в стаята си — заяви тя.
Тор си я представи да излиза навън, в коридора, и това му се стори ужасно далече.
— Недей. Остани тук.
На бледата светлина той зърна, че тя отново се намръщи.
— Сигурен ли си?
Той се протегна и прибра един измъкнал се от плитката й кичур.
— Да. Напълно.
Взираха се един в друг за много дълго и някак... може би заради уязвимостта в погледа й, може би заради линията на устните й или пък прочете мислите й. но той знаеше какъв точно въпрос си задаваше тя.
— Знаех, че си ти — заговори нежно. — През цялото време. бях наясно, че си ти.
— И това беше. добре?
Той се замисли за своята шелан.
— Нямаш нищо общо с Уелси — когато Ноуан прочисти гърло, той осъзна, че го е произнесъл на глас. — Не, онова, което имам предвид, е, че.
— Не е нужно да ми даваш обяснения — тъжната й усмивка преливаше от състрадание. — Наистина.
— Ноуан.
Тя вдигна ръка.
— Няма нужда да обясняваш. Между другото, цветята тук са прекрасни. Никога не съм усещала такъв аромат.
— Всъщност навън, в коридора са. Фриц ги подменя на всеки два дни. Може ли да направя нещо за теб?
— Вече не направи ли достатъчно? — учуди се тя.
— Бих искал да ти донеса някаква храна.
Изящните й вежди се повдигнаха.
— Не бих желала да те затруднявам.
— Но си гладна, нали?
— Ами. Да.
— Връщам се след малко.
Той бързо стана от леглото и несъзнателно се подготви, че светът ще се разлюлее неконтролируемо. Но не изпита никакво замайване, не се наложи да възстановява равновесието си. Тялото му беше готово за действие, докато заобикаляше долната част на леглото.
Очите на Ноуан го проследиха и изражението на лицето й го накара да се закове на място.
В очите й отново се четеше любопитство. А също и глад. Докато бяха заедно, изобщо не беше обмислял дали ще има втори път. Но ако се съдеше по начина, по който тя се взираше в него... Отговорът би бил едно голямо «да», поне ако зависеше от нея.
— Харесва ли ти онова, което виждаш? — попита той с прекалено дрезгав глас.
— Да.
Е, не го ли накара това да се втвърди? Възбудата му отново търсеше внимание и ето че очите й се стрелнаха надолу, за да наблюдават зрелището.
— Има и други неща, които бих правил с теб — изръмжа той. — Това би могло да е само началото. Стига да искаш.
Тя разтвори леко устни и спусна клепачи.
— Ти искаш ли?
— Да.
— Тогава отговорът ми е. да, моля.
Той й кимна веднъж, сякаш бяха сключили някакъв вид сделка. После си нареди да се отдалечи от леглото.