Отиде до гардероба, измъкна чифт джинси и се запъти към вратата.
— Някакви конкретни желания? — попита, преди да излезе.
Ноуан бавно поклати глава с все още спуснати клепачи, устата й продължаваше да е леко отворена, а лицето й все още беше зачервено. Боже. нямаше представа колко съблазнителна изглеждаше в това голямо и разхвърляно легло с робата й, метната от едната му страна, с тези руси кичури, измъкнали се от спретнатата й прическа, с аромата й, така неимоверно силен и изкусителен.
Сигурно храната можеше да почака. Особено когато забеляза, че голите й краката се показват сред събраната на топка завивка.
Да, той имаше планове за тях. Забранени планове.
Изведнъж тя дръпна завивката върху сакатия си крак, за да го скрие от него.
Тор се запъти обратно към нея и без да се поколебае, я отметна. Проследи с пръсти лошо зарасналите рани и я погледна право в очите.
— Красива си. Всеки сантиметър от теб. И за миг не си помисляй, че нещо у теб не е наред. Разбрахме ли се?
— Но.
— Не. Не искам да чувам никакво «но» — наведе се и притисна устни към коляното й, към прасеца, към глезена, като същевременно я галеше нежно. — Красива си. Цялата.
— Как можеш да изричаш такова нещо? — прошепна тя, като мигаше, за да спре сълзите.
— Защото е самата истина — Тор се изправи и я докосна окуражително. — Няма да се криеш от мен, нали? И след като те нахраня, мисля да ти покажа колко съм сериозен.
Това я накара да се усмихне. И после дори се позасмя леко.
— Браво на моето момиче — промърмори той.
Само че... по дяволите, тя не беше негова. Какво, за бога, се изплъзна от устата му? Наложи си да се върне при вратата, пристъпи навън в коридора, хлопна я зад гърба си и.
— Какво е това, по дяволите? — повдигна крак и огледа голото си стъпало. По него имаше сребриста боя.
Хвърли поглед към пътеката и зърна. следа от. сребриста боя, водеща по коридора и спускаща се надолу по стълбите. Изруга и се зачуди кой ли от догените отново работеше върху някоя част от къщата. Добре, че петната разведряваха горките работяги; в противен случай Фриц би побеснял.
Следвайки следата от капки до главното стълбище, той се спусна надолу. Цапаницата продължаваше чак до вестибюла.
— Добър ден, господине. Имате ли нужда от нещо?
Тор се обърна към Фриц, който се беше появил от трапезарията с препарат за полиране в ръка.
— Здравей. Да, трябва ми малко храна. Каква е тази боя? Захванали сте се да плескате фонтана ли?
Икономът се приближи и се намръщи.
— Никой нищо не боядисва в имението.
— Е, все пак някой се прави на Микеланджело — Тор коленичи и натопи пръст в една от локвичките.
Я почакай. Това не беше боя. И миришеше на цветя. На свежи цветя.
Всъщност това беше същият аромат, който подуши в стаята си.
С очи, приковани към вратата на вестибюла, той си помисли за пороя от куршуми, на който се бе изложил. И се разтревожи, че в крайна сметка не чудо е било причината да оцелее.
— Незабавно повикай доктор Джейн — кресна към догена.
О, дааааа, помисли си Ласитър, когато се претърколи по корем върху горещата каменна плоча и започна да припича голия си задник. Точно от това имаше нужда.
В крайна сметка денят се оказа добър да бъдеш прострелян.
Е, по-скоро нощта.
Или да кажем направо — сезонът.
Благодареше се на Създателя, че е лято. Легнал на предните стъпала на имението, окъпан от юлското слънце, оставяше лъчите да лекуват осеяното му с огнестрелни рани тяло. Без тях ли? Спокойно можеше да е умрял отново, а това не беше начинът, по който желаеше да се срещне с шефа си. Истината беше, че за него слънчевата светлина бе като кръвта за вампирите; потребност, на която се наслаждаваше. Сега, когато бе окъпан от нея, болката отслабваше, а силите му се възвръщаха. и се замисли за Тор.
Що за тъпак, да предприеме подобен ход в онази пряка. Какво, в името на всичко свято, си въобразяваше този нещастник?
Както и да е. Нямаше начин да остави кучия син да се изложи на целия този обстрел без закрила. Двамата стигнаха твърде далече, че да запратят по дяволите постигнатия напредък. И сега благодарение на факта, че се превърна в игленик, Тор и Ноуан правеха секс.
Така че не е било напразно. Но все пак сериозно обмисляше за наказание да фрасне брата в топките. Първо, куршумите адски бяха парили, и второ, ами ако беше декември? Можеше да не оцелее...
Звукът от рязкото отваряне на тежката входна врата го накара да повдигне глава и да я завърти. Доктор Джейн, тази тяхна фантастична лечителка, изскочи навън, като че се канеше да пробяга известно разстояние.