Разбира се... ако му бъдеше позволено да се храни, не би ли било прекрасно съвпадение да зърне Избраницата още веднъж, преди да си тръгне? Тя се намираше наблизо. Чувстваше го.
— Всъщност доколкото знам, според плана предстои напускането ти. Скоро ще падне нощта.
Може би просто трябваше да откаже да се помръдне. Не, малко вероятно беше това да забави Братството. Просто щяха да се справят с него като с всеки друг вид боклук.
Човешкият хирург излезе от помещението малко след това — как изобщо се беше случило да използват човек? — и той отново остана сам.
Когато вратата се отвори, той не си направи труда да вдигне клепачи. Не беше Избраницата.
Изщракването на метал в метал в близост до ухото му привлече вниманието му. Отвори широко очи и се втренчи в дулото на магнум 357. Облеченият в ръкавица пръст на Вишъс се намираше на спусъка.
— Време е да се събудиш.
— Ако ме изхвърлите сега, няма да оцелея — заговори немощно.
В това отношение не лъжеше. Като се имаше предвид, че от известно време караше на непълноценно хранене, чийто източник бяха човешките жени, нямаше как да се възстанови бързо от тежките си рани. Вишъс вдигна рамене.
— Значи, ще те доставим на Кор в дървен сандък.
— Късмет в това начинание, приятел. Няма да ви кажа къде да го откриете — но не заради Кор. Не желаеше войниците, или поточно бившите му побратими, да бъдат нападнати изневиделица. — Можеш да ме измъчваш, ако желаеш. Но нищо няма да излезе от устата ми.
— Реша ли да те измъчвам, ще си изпееш всичко.
— Ами действай.
В този момент се намеси хирургът.
— Добре, да охладим страстите, преди да се наложи да хвана иглата и отново да започна да кърпя. Ти — той кимна към Троу, — затваряй си устата. Пред теб не стои момче, което да има нужда от насърчение, щом въпросът опре до проливане на кръв. Колкото до освобождаването му — той насочи вниманието си към брата, — пациентът ми има право. Погледни жизнените му показатели. Виси на косъм. Мислех, че целта на всичко това е да се уверим, че ще оживее. Най-вече ще има нужда от още една сесия от номера с кръвта. Това или ще му трябват седмица — две за възстановяване.
Подобните на лед очи на брата се насочиха към апаратурата зад леглото, от която се разнасяха разни звуци и светлини. Боецът изруга под нос, а Троу се усмихна вътрешно.
Братът си тръгна, без да обели и дума.
— Благодаря — обърна се Троу към лечителя.
Мъжът се намръщи.
— Това е само професионалното ми мнение. Повярвай ми, нямам търпение да се разкараш от моята територия.
— Разбрано.
Останал отново сам, той чакаше с нетърпение. Фактът, че не се появи никой, му даваше да разбере, че братята спорят по въпроса за неговата съдба. И вероятно дискусията беше доста разпалена.
Когато вратата най-накрая се отвори със замах, той разшири ноздри и извъртя рязко глава... Ето я и нея. Прекрасна като сън. Чиста като луната. И съвсем истинска.
Придружавана от братята Фюри и Вишъс, Избраницата му се усмихна мило, сякаш в пълно неведение, че двамата мъже бяха готови да го разкъсат, ако дори кихнеше в нейна посока.
— Господине, разбрах, че отново съм ви нужна.
Нужна си ми цялата, помисли си той и кимна.
Тя се приближи до леглото и понечи да седне до него, но
Фюри оголи зъби над главата й, а Вишъс докосна едва забележимо пистолета на кръста си.
— Насам — заговори Фюри и я пренасочи деликатно към един стол. — Така ще ти е много по-удобно.
Изобщо не беше вярно, тъй като по този начин й се налагаше да се протяга към него. Но гласът на брата беше така обаятелен и благ, че твърдението му прозвуча достоверно.
Когато тя му поднесе ръката си, Троу искаше да й каже, че е красива и че ще му липсва, да я убеди, че би я боготворил, ако му се предоставеше възможност, но предпочиташе езикът му да си остане в устата, а не да бъде отрязан и захвърлен на пода.
— Защо ме гледате така? — попита тя.
— Толкова си красива.
Над рамото й Фюри отново оголи зъби, а по лицето му се изписа ярост. Троу не го беше грижа. Отново щеше да вкуси този еликсир, а и двамата мъже не биха сторили нищо ужасяващо пред погледа на почитаемата Избраница.
Която се беше изчервила, а не я ли правеше това още по-сияйна?
Когато Избраницата се протегна и положи китката си върху устните му, ръцете му изпънаха веригата, която го задържаше на леглото и тя изпита леко объркване, когато дочу дрънченето. Заради одеялото обаче не се виждаше нищо; всичко беше скрито под завивката.