— От пружините на леглото е — промърмори той.
Тя се усмихна отново и намести китката си пред устата му.
Поглъщайки я с поглед, той заби внимателно зъби, защото не желаеше да я наранява дори минимално. И докато пиеше, се взираше в лицето й, запечатвайки го в спомен, който да запази в сърцето си. Защото вероятно това беше последният път, когато щеше да я зърне.
Беше разкъсван между благодарността си към Скрайб Върджин, че позволи на тази жена да влезе в живота му, макар и за кратко, и в същото време гледаше на двете случайни срещи с нея като на проклятие. Боеше се, че споменът завинаги щеше да остане в него и че ще го преследва като привидение.
Всичко свърши твърде скоро и той отдели кучешките си зъби от нежната й плът. Облиза мястото веднъж, два пъти и продължи да плъзга език отново и отново.
— Добре, достатъчно — Фюри я дръпна от стола, като й се усмихваше топло. — Време е да намериш Куин. Ще ти е нужна сила.
Вярно е, помисли си Троу с леко чувство на вина. Наистина изглеждаше бледа и сякаш леко се олюляваше. Но нали го беше хранила два пъти в рамките само на няколко часа.
Искаше му се неговото име да беше Куин.
Фюри я придружи до вратата и я отпрати с любезни думи, изречени на Древния език. После се обърна... като преди това се убеди, че е добре заключено.
Летящият юмрук го застигна странично и ако се съдеше по мерналата се за миг пред погледа му черна кожа, очевидно принадлежеше на Вишъс.
Последвалото пропукване беше звучно като от пречупен дънер. Но пък той винаги беше имал твърда челюст.
В главата на Троу зазвънтя църковна камбана, а Вишъс заяви мрачно:
— Това е, задето я гледаше, все едно я чукаш наум.
В другия край на помещението Фюри също беше свил ръката си в юмрук и започна да блъска по разперената длан на свободната си ръка. Докато приближаваше, заговори със заплашителен тон:
— А това е, за да сме сигурни, че веднъж завинаги ще си избиеш тази представа от главата.
Троу се усмихна и на двама им. Колкото повече го биеха, толкова по-вероятно беше да му се наложи да се храни отново. Освен това бяха прави — наистина искаше да бъде с нея, макар че «да прави любов с нея» щеше да е далеч по-добре казано.
И тези мигове с нея си струваха всичко, което му причиняваха.
~к ~к ~к
Горе, в имението, Тор седеше на най-долното стъпало на главното стълбище с лакти, опрени на свитите му колене, и с брадичка върху единия му юмрук, а мобилният му телефон лежеше до него с дисплея нагоре.
Задникът му беше станал безчувствен.
Всъщност като се имаше предвид, че седеше на това място през последните — Колко? Пет часа? — вероятно на доктор Джейн щеше да й се наложи да отстрани по хирургически път килима от задните му части.
От пиукането на охранителната система, отговаряща за достъпа в къщата, се разнесе звук. Тор скочи и се втурна към таблото, погледна към екрана два пъти и освободи ключалката.
Ласитър беше сам, защото по всяка вероятност доктор Джейн се беше запътила към Дупката. Ангелът беше чисто гол... и изглеждаше съвсем добре. Не се виждаха следи от куршуми, нито белези или натъртвания.
— Ако продължаваш да ме гледаш така, после ще ти се наложи да ме поканиш на вечеря.
Тор стрелна с гневен поглед ангела.
— Къде ти беше умът, по дяволите?
Ласитър му размаха пръст.
— От всички точно ти нямаш право да ме питаш такова нещо. Особено що се отнася до предишната нощ.
След тези си думи — напълно равнодушен по повод голотата си — Ласитър влезе в билярдната зала и се насочи към бара. Хубавото беше, че поне докато бе обърнат с гръб и си сипваше питие, пристанищният кран и двата буя отпред бяха извън полезрението на Тор.
— Скоч? Джин? Бърбън? — попита ангелът. — Аз предпочитам «Оргазъм».
— Може ли да не произнасяш тази дума около мен, когато си по гол задник?
Разбира се, това накара Ласитър да запее мелодията на «Пета симфония» на Бетовен, повтаряйки многократно:
— Оргааааазъмммм, оргааааазъмммм, оргааааазъмммм.
За щастие, плодовата гадост, която нещастникът сипа в чашата си, сложи край на изпълнението, докато той я изгълтваше наведнъж.
— Ооо... — ангелът се усмихна. — Мисля да си сипа още един. Ти искаш ли? Или ти беше достатъчно този следобед?
Мигновен образ на гърдата на Ноуан в ръката му накара члена на Тор да потръпне.
— Ласитър, знам какво си направил.
— Навън ли? Да, със слънцето се погаждаме добре. Най-добрият възможен лекар. При това без здравна осигуровка.
Още пиене. Което означаваше, че перченето му може и да беше малко преиграно.