Тор се настани на един от високите столове до бара.
— Защо си ме покрил с тялото си?
Ангелът се зае да си приготвя коктейл номер три.
— Ще ти кажа същото, което казах и на доктор Джейн. Нямам представа за какво говориш.
— Беше покрит с рани от куршуми.
— Така ли?
— Да.
— Можеш ли да го докажеш? — Ласитър се завъртя с длани, вдигнати нагоре. — Можеш ли да докажеш, че изобщо съм бил ранен?
— Защо отричаш?
— Как мога да отричам, ако нямам представа за какво говориш?
После с чаровна усмивка изгълта съдържанието на чашата. А след това мигом започна да си приготвя коктейл номер четири. Тор поклати глава.
— Ако се каниш да се натряскаш, защо не го направиш като истински мъж?
— Обичам вкуса на плодовете.
— Един мъж е това, което пие. Ангелът хвърли поглед към часовника.
— По дяволите. Изпуснал съм «Моури». Но поне записах «Елън».
Ласитър отиде и се просна на кожения диван, а Тор се сметна за късметлия, че прояви приличие да метне одеяло върху интимните си части. Когато на екрана на телевизора се появи образът на танцуващата редом с останалите домакини Елън де Дженерис, стана ясно, че ангелът не възнамерява да води разговор.
— Просто не разбирам защо си го сторил — промърмори Тор. Беше нетипична постъпка за Ласитър, винаги загрижен за себе си.
В този момент на вратата на билярдната се появи Ноуан. Беше облечена в робата си и качулката й си беше на мястото, но в представите си Тор я видя гола и тялото му се събуди за живот.
Когато стана от бар стола и се запъти към нея, можеше да се закълне, че ангелът промърмори под нос:
— Ето защо.
Тор застана до Ноуан и я попита:
— Здравей, донесоха ли ти храната?
— Да — прошепна тя. — Но се разтревожих, когато не се върна. Какво се случи?
Тор хвърли поглед назад към Ласитър. Ангелът изглеждаше заспал, дишането му звучеше равномерно, дистанционното управление лежеше върху гърдите му....
Но Тор не се доверяваше на привидното.
— Нищо — отговори сухо. — Няма. нищо. Да се качим горе и да си починем.
Когато я завъртя в противоположната посока с леко докосване на раменете, тя попита:
— Сигурен ли си?
— Да — и наистина щяха да си почиват. Изведнъж той се почувства ужасно изтощен.
Хвърли един последен поглед през рамо, преди да се запъти към фоайето. Ласитър лежеше точно там, където и преди малко. само че на лицето му се бе появила съвсем бегла следа от усмивка.
Сякаш всичко си беше струвало, след като Тор и Ноуан бяха заедно.
34.
След падането на нощта Троу бродеше по улиците на Колдуел съвсем сам, невъоръжен и облечен в болнична операционна униформа... и се чувстваше по-силен от всякога след пристигането си в Новия свят.
Следите от побоя, нанесен му от юмруците на онези двама братя, бяха изчезнали почти на мига, а от Братството го пуснаха да си върви малко след това.
Оставаха му няколко часа до срещата с Кор и той запълваше времето си, зает със собствените си мисли, крачеше, обут в маратонки, които му бяха подарени от врага.
По време на престоя си при Братството не научи нищо по въпроса къде се намираше седалището им. Когато го отведоха в имението, той беше в безсъзнание, а когато си тръгваше, го заключиха в миниван без прозорци. След известно шофиране, без съмнение по заобиколни пътища, го стовариха до реката и го оставиха сам.
Естествено, миниванът нямаше регистрационен номер, нито обозначителни знаци. И той имаше чувството, че го наблюдават, сякаш чакаха да видят дали ще се опита да последва колата след потеглянето й.
Не го направи. Остана на мястото си, докато тя не се изгуби от поглед. А после пое на своята разходка.
Гениалният ход на Кор се радваше на нулев успех. Е, с изключение на това, че наистина спасиха живота на Троу. Малкото научено за Братството не беше нещо, за което да не могат да се досетят и сами. Средствата им бяха огромни, ако се съдеше по количеството и качеството на медицинското оборудване, с което го бяха лекували; броят на персонала, който бе чул да говори или да се движи по коридора, също беше впечатляващ; на сигурността се гледаше изключително сериозно. Явно бяха създали цяла общност, скрита както от очите на хората, така и от тези на лесърите.
Сигурно всичко се намираше под земята, помисли си Троу. Добре охранявано. Прикрито по такъв начин, че да не привлича внимание. Дори по време на набезите, когато толкова голям брой от домовете на расата бяха намерени и унищожени, не се чу домакинството на краля да е било ударено.