— Няма да дойде.
— Значи, ти трябва да ме убиеш — странно, че Кор бе възложил на друг задача, която със сигурност щеше да му достави огромно удоволствие.
— По дяволите, не — Зайфър свали едната презрамка на раницата си. — Тук съм да ти дам това.
Зайфър измъкна от раницата голямо квадратно ковчеже от месинг с гравиран капак.
Троу можеше единствено да се взира в него. Не го беше зървал от векове. Всъщност не знаеше, че е било отнето от семейството му, докато Кор не му каза, за да го изнуди.
Зайфър прочисти гърло.
— Поръча да ти кажа, че те освобождава. Дългът ти към него е изплатен и ти връща твоята покойница.
Ръцете на Троу се разтрепериха неудържимо. докато не поеха тежестта на ковчежето. Тогава се успокоиха.
Докато той стоеше там, изложен на вятъра и ръмящия дъжд, смаян и неподвижен, Зайфър започна да крачи напред-назад с ръце на кръста и очи, приковани в чакъла върху покрива на небостъргача.
— Не е същият, откакто те изостави там — заговори войникът. — Тази сутрин го открих да се кълца до кокал от скръб.
Троу стрелна с поглед мъжа, когото познаваше така добре.
— Наистина ли?
— Да. Не спря да го прави през целия ден. А тази нощ дори не излезе да се бие. Седи съвсем сам в защитената къща. Нареди на всички други освен мен да напуснат, а после ми връчи това.
Троу притисна ковчежето още по-близо до себе си.
— Сигурен ли си, че аз съм причината за цялото му безпокойство? — попита сухо.
— Напълно. Истината е, че по душа той не е като Блъдлетър. Иска му се да е такъв и само за да нарани някого, е способен да извърши много неща, които аз лично никога не бих могъл да сторя. Но ти... всички останали... Ние сме неговото семейство — погледът на Зайфър беше прям. — Трябва да се върнеш при нас. При него. Той вече не би постъпил така. Този прах е доказателството. Нужен си ни не само заради онова, което вършиш. Ти вече си един от нас. Нямаше те двайсет и четири часа и вече сме съсипани.
Троу вдигна поглед към небето, към вихрещата се буря, към разбунтувалите се небеса. След като навремето обстоятелствата го бяха осъдили на вечни мъки, сега не можеше да повярва, че действително се замисляше да се върне обратно там по собствена воля.
— Без теб ще бъдем незавършени. Дори той.
Троу нямаше как да не се усмихне леко.
— Някога допускал ли си, че ще изречеш такова нещо?
— Не — разнеслият се смях идваше от дълбоко. — Не и за един аристократ. Но ти си нещо повече от това.
— Благодарение на теб.
— И на Кор.
— Не съм сигурен дали съм готов да му окажа някакво доверие.
— Върни се с мен. Виж се с него. Присъедини се обратно към семейството си. Колкото и наранен да се чувстваш тази нощ, без нас си изгубен, както и ние без теб.
В отговор Троу само успяваше да се взира в града под себе си; светлините му напомняха за скритите звезди над главата му.
— Не мога да му вярвам — чу се да казва.
— Тази нощ той ти върна свободата. Това със сигурност означава нещо.
— Продължим ли, осъдени сме на смърт. Видях с какво разполага Братството. Ако преди, в Древната страна, бяха опасни, това е едно голямо нищо в сравнение с настоящите им възможности.
— Значи, живеят добре?
— Изключително умни са. Не бих могъл да ги открия, дори и да искам. И разполагат с огромна мощ. Представляват сила, която не бива да бъде подценявана — той погледна към другия мъж. — Кор ще бъде много разочарован да чуе какво съм узнал, а именно — нищо.
— Каза, че не иска.
Троу се намръщи.
— Не разбирам.
— Заяви, че не желае да знае нищо. Никога няма да чуеш директно извинение от него, но той ти даде ключа за оковите ти и няма да приеме информация от теб.
За кратко у Троу закипя гняв. Тогава за какво беше всичко това?
Само че... Може би Кор не е предполагал, че ще се почувства така. И Зайфър беше прав; мисълта да не бъде до тези мъже беше. като смърт за него. Все пак през всичките тези години имаше единствено тях.
— Ако се върна, може да представлявам риск за сигурността. Ами ако съм сключил таен пакт с Братството? Ами ако те вече са тук? — той махна с ръка около себе си. — Или може да чакат някъде другаде, за да ме последват.
Зайфър вдигна рамене с пълно равнодушие.
— Правим опити да се срещнем с тях от месеци. Подобно пресичане на пътищата ни може да е добре дошло.
Троу примигна. А после започна да се смее.
— Вие сте напълно луди.
— Не е ли по-редно да кажеш «ние»? — внезапно Зайфър поклати глава. — Ти никога не би ни предал. Дори да мразеше Кор с цялото си същество, никога не би изложил на риск останалите.
Това беше самата истина, помисли си Троу. Колкото до омразата към Кор.