Той се взря в ковчежето в ръцете си.
— През годините много пъти размишлявах за завоите и обратите на съдбата ми.
И както изглеждаше, тази нощ отново щеше да се чуди на орисията си. Не се чувстваше убеден в действията срещу Рот, но сега, след като зърна Избраницата, започваше да му допада идеята да превземат трона, да я открие и да я поиска за себе си.
Кръвожадност ли? Да, точно това беше. Предишното му Аз никога не би разсъждавало по този начин. Но новото му Аз беше свикнало да получава желаното. Плащът на цивилизованост се беше износил, след като с години не бяха полагани грижи за деликатната му тъкан.
Ако се добереше до Рот, можеше да открие и нея.
Внезапно почувства как устните му се отварят и чу собствения си глас да изрича:
— Ще му се наложи да ми позволи да купя мобилни телефони.
Кор остана в къщата през цялата нощ. Проблемът се състоеше в нараняванията на ръцете му. Ненавиждаше факта, че още зарастват, но беше достатъчно разумен да е наясно, че са почти неизползваеми. Дори да държи лъжицата, за да си изяде супата, му създаваше трудности.
Да размаха кинжал срещу врага, би било невъзможно. А и имаше риск от инфекция.
И всичко това заради проклетата кръв. Отново. Може би ако беше отделил време да се нахрани от онази уличница преди. През пролетта ли беше?
Намръщен, пресметна месеците и полученият сбор бе твърде голям. Нищо чудно, че състоянието му беше лошо. Добре поне, че не беше напълно обезумял за кръв.
Или пък беше? Като се замислеше какво предприе срещу Троу, нямаше как да не определи поведението си като безумно. Изруга и наведе глава, а на плещите му натежаваха все повече изтощението и някакво странно отегчение.
Задната врата към кухнята се отвори и като се имаше предвид, че беше твърде рано за завръщането на войниците, знаеше, че Зайфър се е появил с новини за отпътуването на Троу.
— Той добре ли беше? — попита Кор, без да вдига поглед. — В безопасност ли беше, когато си тръгна?
— Добре е и е в безопасност.
Кор вдигна рязко глава. На прага стоеше самият Троу, извисяващ се и горд с будния си поглед и мощно тяло.
— И се завърна — довърши мрачно мъжът.
Кор мигом насочи вниманието си обратно към чинията със супа и замига учестено. Сякаш от огромно разстояние наблюдаваше как лъжицата в ръката му трепери и съдържанието й се разплисква.
— Зайфър не ти ли предаде? — изсумтя кисело.
— Че съм свободен ли? Да, направи го.
— Ако искаш да се бием, ще отместя храната си настрана.
— Не съм сигурен, че в момента си способен на нещо друго, освен да се храниш.
Проклета тениска без ръкави, помисли си Кор и извъртя ръцете, за да скрие доколкото е възможно раните си.
— Ще се стегна, ако се налага. Къде са ботушите ти?
— Не знам. Взеха всичко, което притежавах.
— Добре ли се отнесоха с теб?
— Достатъчно добре — Троу се приближи, а дъските под краката му изскърцаха. — Зайфър ме уведоми, че не желаеш да научиш нищо от онова, което видях.
Кор поклати глава.
— Също така каза, че никога няма да чуя извинение от теб — последва дълга пауза. — Искам такова. На мига.
Кор бутна чинията със супа и започна да изучава раните, които сам си беше причинил, да си припомня цялата онази болка, да оглежда всичката кръв, засъхнала и покафеняла на дъските под него.
— И после какво? — попита дрезгаво.
— Ще научиш.
Става, помисли си Кор.
Без всякаква грациозност — не че притежаваше такава — той стана. Изправил се в пълния си ръст, беше нестабилен по твърде много причини, но усещането, че губи равновесие, се засили още повече, когато срещна погледа на своя... приятел.
Загледан в лицето на Троу, той направи крачка напред и протегна длан.
— Съжалявам.
Една проста дума, произнесена силно и ясно. И нещата далеч не се изчерпаха с това.
— Направих грешка да се отнеса така с теб. Аз не приличам на Блъдлетър толкова, колкото си мислех. колкото желаех.
— Това не е нещо лошо — отвърна тихо Троу.
— Що се отнася до отношението ми към теб, ще се съглася.
— А към останалите?
— И към тях — Кор поклати глава. — Дотам ще спра обаче.
— Значи, амбициите ти не са се променили?
— Не. Но методите ми... вече никога няма да са същите.
В последвалата тишина Кор нямаше представа какво ще получи в замяна: ругатня, юмрук, свада. Ставаше му все по-трудно да пази равновесие.
— Помоли ме да се върна при теб като свободен мъж — настоя Троу.
— Моля те, върни се. Имаш думата ми — макар тя да не струва и пукната пара — че ще получиш уважението, което заслужаваш от дълго време.