След миг дланта на Кор беше стисната.
— Добре тогава.
Кор изпусна накъсана въздишка на облекчение. Пусна ръката на войника, наведе се, взе почти недокоснатата чиния с храна и предложи малкото, с което разполагаше, на Троу.
— Ще ми позволиш да осъвременя методите ни за комуникация — заяви Троу.
— Да.
И с това въпросът беше решен.
Троу прие супата и отиде до мястото, заемано преди това от Кор. Седна на пода, остави месинговото ковчеже до себе си и започна да яде.
Кор се присъедини към него върху кървавите петна, оставени там през деня, и в мълчание двамата окончателно приеха сдобряването си. Но не всичко беше приключило. Не и що се отнасяше до Кор.
Разкаянието му си оставаше. Бремето, което чувстваше заради действията си, го промени завинаги, подобно на зле зараснала рана.
Или в неговия случай. най-накрая зараснала както трябва.
ЕСЕН
35.
Матракът под нея подскачаше, а огромната сила, причиняваща бъркотията, мяташе възглавници във всички посоки, събираше завивките, а хладният въздух докосваше кожата й.
Съзнанието й бързо идентифицира източника на целия този хаос. Не земята се движеше, а Тормент. Размахваше ръце до нея, сякаш се бореше с вериги, приковали го към леглото, а огромното му тяло се гърчеше неконтролируемо.
Отново беше сънувал съня. Онзи, за който отказваше да говори и съответно явно бе свързан с любимата му.
На светлината от банята видя голото му тяло, когато той скочи на крака — напрегнатите мускули на гърба му оформяха рязко очертани сенки, ръцете му бяха стиснати в юмруци, а бедрата му бяха стегнати, като че се канеше да спринтира.
После си пое дъх и дойде на себе си, а името, издълбано в кожата му в елегантна дъга, се раздвижи при свиването и разпускането на мускулите, сякаш неговата шелан отново бе оживяла:
УЕЛЕСАНДРА
Без да промълви нито дума, Тормент се запъти към банята, затвори вратата и блокира прииждащата светлина... а също и нея.
Докато лежеше в тъмнината, Ноуан се заслуша в течащата вода. Бърз поглед към часовника на нощната масичка й даде да разбере, че е крайно време да става, но тя продължаваше да лежи на мястото си.
Колко дни беше прекарала в леглото му? Цял месец? Не, два. а може би три? Времето беше престанало да има значение за нея, нощите отлитаха като аромат, понесен от летния вятър.
Можеше да се каже, че Тор бе нейният пръв любовник.
Само че. той отказваше да я приеме изцяло.
И дори след всичкото това време заедно, той не й позволяваше да го докосва. Нито пък спеше под завивката при нея. Не я целуваше по устата. Не се присъедини към нея във ваната или джакузито. Не я наблюдаваше с премрежен поглед как се облича. и не я прегръщаше, докато спяха.
И въпреки всичко това беше изключително щедър на ласки, отново и отново я отвеждаше на онова изпълнено с мимолетна наслада място, винаги проявяваше внимание към нуждите на тялото й и задоволяването им. А тя знаеше, че той също остава доволен: реакцията на тялото му беше твърде мощна, че да се прикрие.
Изглеждаше ненаситно от нейна страна да иска още. Но тя искаше.
Въпреки влудяващата страст помежду им, въпреки непринудения начин, по който той се хранеше от нея и тя от него, чувстваше се. попаднала в застой. Блокирана на място, откъдето нямаше накъде да поеме. Дори след като намери начин да запълва нощите си с работа в имението и вече по-спокойно очакваше завръщането му при изгрева, защото знаеше, че е силен и здрав, тя пак беше. затънала в тресавище. Неспокойна.
Нещастна.
И именно по тази причина най-накрая поиска позволение тази вечер да покани свой гост в имението. Поне можеше да постигне напредък на някой друг фронт. Или така се надяваше.
Измъкна се от топлото гнездо, което сама си беше направила, и потръпна, въпреки че отоплението работеше. Непостоянната температура тук представляваше нещо, към което още не беше привикнала, и единственото, което й липсваше от Светилището. Тук на моменти се чувстваше прегряла, а в други й беше студено, като в последно време второто беше по-често, тъй като септември дойде и донесе със себе си есенния хлад.
Когато облече робата си, тъканта беше студена и тя потръпна в прегръдката на дрехата. Винаги внимаваше да е облечена, когато не беше в леглото. Тормент не говореше по въпроса, но тя чувстваше, че той предпочита така. Колкото и да даваше вид, че харесва усещането от присъствието й, погледът му отбягваше голотата й, а също така се отклоняваше в различна посока, когато се намираха сред други, макар братята много добре да знаеха, че тя остава в стаята му.