И въпреки уверенията му, че мисли само за нея, докато й доставя наслада, тя имаше чувството, че се мъчи да открие своята шелан в нейното тяло и в съвместните им преживявания.
Всяко напомняне колко невъзможно е това, явно беше трудно за него.
Нахлузи кожените мокасини на краката си и се поколеба, преди да напусне стаята. Мразеше състоянието, в което се намираше той, но знаеше, че не би се съгласил да разговарят по въпроса. Всъщност напоследък не говореше много в нейно присъствие, макар че телата им общуваха гладко, на какъвто и език да се осъществяваше комуникацията помежду им. Истината бе, че от оставането й в спалнята му не би излязло нищо добро, особено като се имаше предвид настроението му.
Насили се да тръгне към вратата, постави качулката на главата си, огледа се в двете посоки, преди да излезе в коридора, след което затвори вратата зад себе си и го остави сам вътре.
Както винаги си тръгна, без да издаде и звук.
— Ласитър — просъска Тор срещу огледалото в банята. Когато не дойде отговор, той отново наплиска лицето си със студена вода. — Ласитър.
Затвори очи и зърна своята Уелси насред онзи сив пейзаж. Сега вече беше дори още по-далече от него. И беше по-трудно от всякога да я достигне, докато тя седеше насред сивите камъни.
Положението се влошаваше.
— Ласитър, къде си, по дяволите?
Най-накрая ангелът се появи, седнал на ръба на джакузито с кутия шоколадови курабии в едната ръка и шише мляко в другата.
— Искаш ли една? — попита и му поднесе калорийната бомба. — Директно от хладилника. Толкова по-хубави са, когато са охладени.
Тор му отправи гневен поглед.
— Каза ми, че аз съм проблемът — когато отговорът насреща се изчерпа с мляскане, изпита потребност да натика цялата кутия в гърлото на копелето. — Тя още е там. На път е да изчезне.
Ласитър остави настрана средството за разваляне на вечерята, като че изгубил апетит. И когато само поклати глава, Тор преживя миг на паника.
— Ако ме занасяш, ще те убия.
Ангелът завъртя очи.
— Вече съм мъртъв, идиот такъв. И ако позволиш да ти напомня, твоята шелан не е единствената, която се мъча да освободя. Тук става дума и за моята съдба, нали помниш? Провалиш ли се ти, и аз се провалям, така че нищо не печеля да се занасям с теб.
— Тогава защо все още се намират на онова ужасно място?
Ласитър вдигна ръце.
— Чуй ме, приятел. Ще струва повече от някой и друг оргазъм. Това трябва да ти е ясно.
— Исусе Христе, не мога да направя много повече от това...
— Наистина ли? — Ласитър присви очи. — Сигурен ли си?
Когато погледите им се срещнаха, на Тор му се наложи да погледне встрани. както и да се прости с мисълта, че по време на интимните си моменти двамата с Ноуан се радват на нещо като личен живот.
Майната му. Двамата преживяха заедно стотици оргазми, така че.
— Знаеш не по-зле от мен колко много още не си направил — произнесе меко ангелът. — Кръв, пот и сълзи. Това е цената.
Тор сведе глава и потърка слепоочието си с усещането, че всеки миг ще се разкрещи. Пълни тъпотии.
— Тази вечер ще излизаш, нали? — промърмори ангелът. — Когато се върнеш, ела и ме намери.
— Ти и бездруго все си с мен, не е ли така?
— Не знам за какво говориш. Да се срещнем след Последното хранене.
— Какво ще правиш с мен?
— Казваш, че искаш помощ. Е, ще ти я предоставя.
Ангелът се изправи и закрачи към вратата на банята. После се върна и си прибра проклетите курабии.
— До изгрева, приятелю.
Останал сам, Тор набързо премисли ползите, които би имал, ако стовари юмрук срещу огледалото, но после реши, че това може да възпрепятства възможността да излезе и да търси лесъри, които да убива. А в настоящия момент перспективата
За това беше единственото, което му позволяваше да се удържи в собствената си кожа. Кръв. Пот. Сълзи.
Изруга и влезе под душа, после се обръсна и се върна в спалнята. Ноуан вече си беше тръгнала, вероятно за да слезе за Първото хранене отделно от него. Постъпваше така всяка нощ, макар проявата на такава дискретност да не заблуждаваше никого.
Знаеш не по-зле от мен колко много още не си направил.
Дявол да го вземе, Ласитър вероятно имаше право, и то не само във връзка със секса.
Като се замисли, осъзна, че никога не обясняваше на Ноуан какво изпитва. Например нямаше начин тя да не знае, че отново е сънувал кошмар. Изскочи от леглото като филийка от тостер, а вкиснатото му настроение беше като неонов надпис в стаята. Но той никога не разговаряше за това с нея. Никога не й даваше шанс да попита.