Погледна часовника си и установи, че има малко излишно време преди срещата си. Макар че при нормални обстоятелства дори не би минала покрай нещо, засягащо хората, в светлината на текущите събития на черния пазар, тя слезе от мотора, прибра ключа и се дематериализира в съответната посока.
През последните три месеца в центъра на града се случваха много убийства. Майната им, би казала тя. Ала смъртните случаи, които я интересуваха, не бяха от типа на мърлявите изпълнения на уличните банди, не бяха резултат от нечий превъзбуден показалец на спусъка, нито пък я вълнуваха прегазените от пияни шофьори, избягали от местопрестъплението. Нейният интерес беше насочен към четвъртата основна група убийства — свързаните с наркотици.
Тези, които се отличаваха от обичайните.
Смъртните случаи, които до един бяха окачествени като самоубийства.
Посредници мряха под път и над път, а каква беше вероятността толкова много от тези негодници да са се сдобили едновременно със съвест? Освен, разбира се, ако във водоснабдителната система на Колдуел не бе пусната добавка, повишаваща морала. В който случай Трез щеше да остане безработен — а той не беше.
В полицията бяха озадачени. Новините за това вече се съобщаваха в национален ефир. Политиците бяха развълнувани и бяха на старт линията, готови да подемат дискусии.
Самата Хекс се бе опитала да поразузнае, ала все се оказваше закъсняла с малко.
От друга страна, тя вече знаеше отговора на много от въпросите, които си задаваха хората. Ключът се криеше в онзи символ на смъртта на Древния език върху пакетчетата. И колкото повече типове гълтаха куршума, толкова повече символи се появяваха. Започнаха да се забелязват дори на опаковките с хероин и екстази, а не само върху кокаина.
Въпросният вампир, който и да беше той, или тя, постепенно завладяваше територия. И след едно динамично лято, в което бе въздействал на човешката утайка да се омете от сцената, беше успял да унищожи цяла демографска група в наркотърговията — останали бяха само пласьорите на дребно по уличните ъгли... и Бенлоиз, маститият доставчик.
След като прие форма зад един паркирал миниван, стана ясно, че се е озовала на мястото точно след като всичко бе приключило. Двама мъже лежаха на асфалта с невиждащи очи, насочени нагоре, а под тях се оформяха локвички. И двамата държаха оръжия в ръцете си и имаха дупки на челата си. Двигателят на колата, с която бяха пристигнали, все още работеше, вратите й зееха отворени и от ауспуха се издигаше пушек.
Но нищо от това не вълнуваше Хекс. Онова, което привлече интереса й, беше мъжкият вампир, който тъкмо се качваше в лъскавия си ягуар, а гарвановочерната му коса проблясваше на светлината на уличните лампи.
Явно точността й бележеше напредък.
Тя бързо прие форма пред колата му и благодарение на факта, че не беше запалил фаровете, успя да огледа добре лицето му на светлината, идваща от таблото.
Виж ти, каза си, когато той рязко вдигна глава.
Провлеченият смях, прозвучал от устата на вампира, беше като летните нощи — дълбок, топъл. и опасен като наближаваща гръмотевична буря.
— Самата Хексания.
— Асейл. Добре дошъл в Новия свят.
— Чух, че си тук.
— И аз чух същото за теб — тя кимна към телата. — Виждам, че изпълняваш дълга си към обществото.
Вампирът придоби зло изражение, което я впечатли.
— Приписваш ми заслуги, които може и да не са мои.
— Така ли?
— Не можеш да ме убедиш, че те е грижа повече от мен за тези плъхове без опашки.
— Грижа ме е, че стоката ти се намира в моя клуб.
— Клуб? — той повдигна добре оформените си вежди над ледените си очи. — С хора ли работиш?
— По-скоро, държа ги под контрол.
— И не одобряваш химически вещества?
— Колкото повече са под влиянието им, толкова по-вбесяващи стават.
Настъпи дълга пауза.
— Изглеждаш добре, Хекс. Но винаги е било така.
Замисли се за Джон и как подходи към псевдовампира два месеца по-рано. С Асейл сценарият би бил различен. Джон би се забавлявал много повече с по-стойностен противник, а Асейл беше способен на всичко...
Прониза я болка, когато изведнъж се запита дали хелренът й някога би се бил отново за нея.
Сега нещата между тях стояха различно, при това не в хубавия смисъл. Всички онези обещания от лятото да останат близки бяха избледнели под натиска на нощните им задължения, а кратките им срещи като че ги раздалечаваха още повече.
С настъпването на хладната есен посещенията му бяха по-трудно осъществими и не така чести. Също и не толкова наситени със секс.