Ноуан стоеше на ръба на басейна, а неподвижната й фигура бе осветена от сините отблясъци на водата, която предстоеше да бъде източена.
Виж ти. каза си Хекс. Нещо в жената се беше променило и каквото и да беше то, емоционалната й решетка представляваше нещо напълно различно. Структурата й беше разбъркана, но не в лошия смисъл; по-скоро като къща, подложена на преустройство за разширение. Това представляваше добро начало, позитивна трансформация, която вероятно щеше да отнеме още дълго време.
— Браво на теб, Тор — промърмори Хекс под нос.
Сякаш я беше чула, Ноуан погледна през рамо и в този момент Хекс осъзна, че качулката, която винаги беше вдигната, сега беше свалена. Виждаше се русата коса на майка й, а това, че е пригладена, подсказваше, че е сплетена, но плитката се криеше под робата й.
Хекс зачака емоционалната й решетка да бъда осветена от страх. Продължи да чака още и още.
Мили боже, нещо наистина се беше променило.
— Благодаря, че дойде — заговори Ноуан, докато Хекс се приближаваше.
Гласът й звучеше различно. Малко по-плътно. По-уверено. Трансформацията беше настъпила в много отношения.
— Благодаря, че ме покани — отговори Хекс.
— Изглеждаш добре.
— Ти също.
Спря пред майка си и огледа начина, по който блещукащите светлинки от басейна танцуваха по съвършеното й лице. И в настъпилата тишина Хекс се намръщи, когато информацията, прииждаща през сетивните й рецептори, започна да запълва картината.
— Животът ти е в пълен застой — отбеляза, като се замисли за иронията в това.
Майка й повдигна вежди.
— Всъщност... Да, така е.
— Интересно — Хекс погледна към небето. — За мен важи същото.
Взряна в силната и горда жена пред себе си, Ноуан почувства странна връзка с дъщеря си — докато трепкащите светлини от басейна играеха върху мрачното и сурово лице, в оловносивите очи се четеше неудовлетвореност, подобна на нейната.
— Значи, ти и Тор. — подхвърли небрежно Хекс.
Ноуан притисна ръце към лицето си с надеждата да не се изчерви.
— Не знам как да отговоря на този въпрос.
— Може би не трябваше да повдигам темата. Просто. Само за това мислиш.
— Не е точно така.
— Лъжкиня — думата не съдържаше обвинение. Нито порицание. Просто отбелязваше факт.
Ноуан се обърна обратно към водата и си напомни, че като половин симпат дъщеря й бе наясно с истината, дори да не изречеше и дума.
— Нямам никакви права над него — промълви, докато наблюдаваше неравната повърхност на басейна. — Никакви права. Но не затова те помолих да дойдеш.
— Кой го казва?
— Моля?
— Кой казва, че той не ти принадлежи?
Ноуан поклати глава.
— Знаеш как стоят нещата.
— Не. Не знам. Ако ти го желаеш и той те желае.
— Не ме желае. Не. напълно — Ноуан направи жест, като че ли да отметне косата си, макар тя да не беше паднала пред лицето й. Най-скъпа Скрайб Върджин, сърцето й биеше така бързо. — Не мога. Не е редно да говоря за това.
Струваше й се по-безопасно да не обелва и думичка пред никого. Знаеше, че Тормент не би искал да бъде обсъждан. Потънаха в дълго мълчание.
— Нещата между нас с Джон не вървят.
Ноуан вдигна поглед, а веждите й подскочиха при прямотата на дъщеря й.
— Аз. Чудех се. Мина много време, откакто ти си тръгна от тук, и той не изглежда никак щастлив. Надявах се. на различно развитие. В много аспекти.
Включително и на отношенията между тях двете.
Казаното от Хекс представляваше самата истина. Животът и на двете беше в застой. Не беше точно споразумение, което би допаднало на някого. Тя обаче приветстваше всяко появило се сходство.
— Мисля, че вие с Тор си подхождате — заговори внезапно Хекс и закрачи към ръба на басейна. — Харесва ми мисълта за вас двамата.
Ноуан отново повдигна вежди. И преразгледа решението си да не го обсъждат.
— Наистина ли?
— Той е добър мъж. Стабилен, надежден. Случилото се със семейството му е ужасна трагедия. Джон много се тревожеше за него. Тя е единствената майка, която Джон е познавал. Говоря за Уелси.
— Познаваше ли я?
— Не официално. Тя не беше от типа жени, които биха посещавали мястото, където работех, а бог ми е свидетел, че не бях добре дошла при Братството. Но знаех каква е репутацията й. Беше замесена от кораво тесто... Напълно безкомпромисна. Жена, заслужаваща уважение. Не мисля, че на глимерата се нравеше особено фактът, че не даваше и пет пари за тях. Е, още нещо, което по мое мнение може да бъде добавено в неин плюс.