Жалко само, че по-доброто му настроение не означаваше, че нещо в ситуацията се е променило. Когато се прибра у дома, го очакваше същата гадост.
Мина през вестибюла и се захвана с ритуала по разоръжаването, като разкопча ножницата на гърдите си, тази на раменете и кобурите с пистолетите. Ароматът на току-що сготвено агнешко с розмарин изпълваше фоайето и бърз поглед към трапезарията му даде да разбере, че догените бяха подредили всичко, както си му е редът. Среброто лъщеше и кристалът проблясваше, а обитателите на къщата вече бяха започнали да се събират за Последното хранене.
Ноуан не беше сред тях, както обикновено се случваше.
Тръгна нагоре по стълбите, без да е способен да продължи да пренебрегва възбудата си, която ставаше все по-твърда с всяка крачка. Но не можеше да се каже, че ерекцията го правеше точно щастлив.
Знаеш не по-зле от мен колко много още не си направил.
Когато стигна до вратата на стаята си, стисна бравата и затвори очи. После отвори рязко и викна:
— Ноуан?
Работният й ден трябваше да е свършил преди час. Фриц беше настоял да приключва малко по-рано, за да има време да се приготви за Последното хранене, нещо, срещу което тя се възпротиви в началото, но напоследък като че се възползваше от тази възможност, защото джакузито винаги беше мокро, когато той се прибираше от бойното поле.
Надяваше се да не се натъкне на нея, докато е във ваната. Искаше да си вземе душ, а не знаеше как да се справи със ситуацията, ако и двамата се окажеха голи в банята.
Знаеш не по-зле от мен...
— Млък! — остави оръжията, съблече тениската си и започна да събува ботушите си. — Ноуан? Тук ли си?
Намръщи се и надникна в банята, където не откри никого. Във въздуха не се носеше аромат. От ваната не се оттичаше вода. Нямаше използвани кърпи.
Странно.
Объркан, той излезе обратно в коридора, спусна се надолу по главното стълбище и влетя през скритата врата. Докато вървеше през подземния тунел, се запита дали тя не е в басейна.
Надяваше се да не е. Докато членът му се молеше да е точно там.
За бога, вече нямаше представа какво изобщо си мисли.
Само че. тя не се носеше по повърхността на водата нито гола, нито облечена. Не я откри и в пералното помещение. Нямаше я в залата с тежестите, съблекалнята или салона, където да зарежда с кърпи. Не подреждаше прани операционни дрехи на рафтовете в медицинския център.
Просто я нямаше тук.
Връщането му обратно до имението отне половината време, което му беше нужно да стигне до тренировъчния център, и когато пристигна в кухнята, откри единствено догени.
Наостри сетивата си и установи... че тя не се намираше никъде в имението.
Обзелата го паника накара главата му да забучи. Не, почакай, това не беше ли шум от. мотор?
В глухото ръмжене нямаше никаква логика. Освен ако Хекс не се беше появила по някаква причина, което би означавало добри новини за Джон.
Ноуан беше отвън, пред къщата. В същия този момент.
Проследявайки кръвта си във вените й, той претича през фоайето, изстреля се през вестибюла и. се закова на място на най-горното стъпало пред входа.
Хекс беше възседнала своето дукати, а облеченото й в черна кожа тяло се сливаше идеално с мотора. А точно зад нея. Ноуан се возеше зад нея. Качулката й беше свалена, косата й бе напълно разбъркана, а на лицето й грееше усмивка, сияйна като слънцето.
Когато го видя, изражението й се промени, някак се напрегна.
— Здравей — викна той, чувствайки, че пулсът му започва да се нормализира.
Усети, че зад гърба му някой друг също излезе от вестибюла.
Джон.
Хекс вдигна поглед към хелрена си и кимна, но не угаси мотора. После хвърли поглед през рамо и попита:
— Добре ли си там отзад, мамо?
— Да, съвсем добре — Ноуан слезе несръчно от мотора, а робата се спусна по краката й, сякаш доволна, че се е приключило с возенето. — Ще се видим утре вечер.
— Да. Ще те взема в три.
— Чудесно.
Двете жени си размениха усмивки с такава непринуденост, че Тор за малко не се просълзи. Бяха постигнали някаква близост помежду си. И ако той не можеше да получи обратно Уелси и сина си. да, би желал поне Ноуан да открие истинското си семейство.
Явно беше направена крачка във вярната посока.
Ноуан се изкачи по стълбите, а Джон се размина с нея и се запъти към мотора. Тор искаше да я попита къде са ходили, какво са правили, какво са си казали, но си напомни, че независимо от случващото се между тях нямаше право да задава такива въпроси.
Което отново му даваше да разбере колко много неща липсваха във връзката им.