— Забавлява ли се? — попита я, като направи крачка назад и задържа вратата отворена за нея.
— Да — тя повдигна ръба на робата си и изкуцука във вестибюла. — Хекс ме повози на мотоциклета си. Или се казва «мотор»?
— И двете думи стават — макар че Тор би използвал по-скоро понятия като «смъртоносен капан» и «донор на органи». — Другия път обаче си сложи каска.
— Каска? Като за езда ли?
— Не точно. Говорим за нещо по-стабилно от кадифе с връзка под брадичката. Ще ти набавя една.
— О, благодаря ти — тя приглади разрошените си кичури руса коса. — Беше толкова... стимулиращо. Все едно летиш. В началото се боях, но тя потегли бавно. А после наистина започна да ми харесва. Движехме се ужасно бързо.
Стомахът на Тор се сви на топка.
И за първи път установи, че му се искаше тя да се страхува. Това дукати не представляваше нищо повече от двигател с прикрепена към него седалка. Едно отскачане от нея и нежната й кожа щеше да се превърне в червено петно на пътя.
— Да. Това е чудесно — наум започна да й чете лекция за безопасност, която се въртеше около законите на кинетичната енергия и медицински термини като «хематом» и «ампутация».
— Готова ли си за ядене?
— Умирам от глад. След толкова много свеж въздух.
В далечина чу изреваването на потеглящ мотор, а после Джон влезе в къщата с вид на мъртвец.
Той се втурна право към билярдната зала и Тор залагаше десет към едно, че не търси фъстъци. Но днес нямаше да говорят. Джон даде ясно да се разбере това в началото на нощта.
— Хайде — подкани я Тор. — Да вървим да седнем.
Обичайната врява около масата притихна, когато влязоха, но той беше твърде съсредоточен върху жената пред себе си, че да го е грижа. Това, че бе излязла навън, в света, възседнала мотора на Хекс. караше я да изглежда различна.
Онази Ноуан, която той познаваше, не би предприела нещо подобно.
И по дяволите. По някаква причина тялото му се възбуди при мисълта за нея, облечена в други дрехи, различни от тази нейна роба, възседнала мотора, с коса, освободена от ограничението на плитката и развята назад в нощта.
Как ли би изглеждала в джинси? От онези с хубавата кройка. От онзи тип, които прилепват към задните части на жената и карат мъжа да желае да язди нещо различно от мотор.
Изведнъж си я представи гола, опряна на стената, краката й бяха разтворени, а косата разпусната, ръцете й прикриваха гърдите. Като добро момче той беше на колене, а устата му беше притисната към женствеността й, а езикът му ближеше онова място, което беше изследвал толкова подробно с пръстите си. Засмукваше я. Чувстваше я притисната към лицето си.
Изръмжаването, откъснало се от устата му, беше достатъчно силно, че да проехти в притихналото помещение. Достатъчно шумно, че да накара Ноуан да обърне към него смаяното си лице. И да го накара да се чувства като загубеняк.
За да замаже нещата, той се зае да отмества стола й с прекомерно внимание. Като че правеше мозъчна операция.
Докато Ноуан се настаняваше, до носа му достигна ароматът на собствената й възбуда и на него почти му се наложи да се стисне за гърлото, та да не допусне ново изръмжаване.
Настани се на собственото си място, а еректиралият му член се оказа притиснат зад ципа му и това беше просто идеално. Може би притокът на кръв щеше да бъде прекъснат и проклетникът щеше да спадне... Само че според теорията за поставяне на пръстен около пениса по-вероятно би било да се случи тъкмо обратното.
Фантастично.
Той взе сложно сгънатата си салфетка, тръсна я, за да я разгъне и.
Всички гледаха към него и Ноуан. Братята. Жените им. И дори догените, които тъкмо се канеха да започнат да сервират.
— Какво? — промърмори, докато разстилаше тъканта върху скута си.
И в този момент осъзна, че той не си беше облякъл риза. А Ноуан не беше вдигнала качулката си.
Трудно бе да се прецени кой се радваше на повече внимание.
Вероятно тя, защото повечето от присъстващите не я бяха виждали с открито лице.
Преди да се усети, горната му устна се изкриви и уголемените му кучешки зъби изскочиха, а погледът му срещна този на всеки от мъжете около масата, придружен с тихо и озлобено съскане. Въпреки факта, че те бяха щастливо обвързани. И му бяха братя. А той нямаше никакво право да брани територия.
Много чифтове вежди подскочиха. Някои от присъстващите поискаха нова чаша от онова, което пиеха. Някой започна да подсвирква небрежно.
Ноуан бързо постави качулката на мястото й, а в стаята се разнесоха припрени разговори на тема времето и спорта.
Тор потърка слепоочията си. Нямаше как да знае кое бе предизвикало главоболието му. Изборът беше толкова голям.