В крайна сметка храненето завърши без повече инциденти. Но от друга страна, освен ако не беше започнал бой с храна или не бе избухнал пожар в кухнята, трудно можеше да си представи достойна конкуренция на изпълнението му пред братята.
Когато приключиха, двамата с Ноуан бързо напуснаха трапезарията, но както се оказа, не по една и съща причина.
— Трябва да отида на работа — заговори тя, когато стигнаха до стълбището. — Нямаше ме през цялата нощ.
— Можеш да наваксаш през следващата нощ.
— Не би било редно.
Усети, че е на ръба да й заяви как вместо това трябва да отидат в леглото, но осъзна, че през последните няколко месеца Ноуан прекарваше времето си само с него. Да, естествено, че работеше, но го правеше сама, а по време на хранене винаги мълчеше.
А когато се намираха на горния етаж, или се отдаваха на сексуални занимания, или спяха. Така че в действителност тя не общуваше дори с него.
— Къде ходихте двете с Хекс?
— Навсякъде. До реката. В града.
Той затвори очи за кратко, щом чу частта с «града». И в следващия миг се зачуди защо никога не я водеше никъде. Когато не беше дежурен, прекарваше времето си в спортната зала или четеше в леглото и я чакаше да приключи със задълженията си. Никога не му бе хрумвало да правят нещо заедно навън.
Така е, защото я криеш възможно най-старателно, отбеляза вътрешният му глас.
Както и да е. Тя и без това винаги работеше.
— Хей, я почакай, защо не си вземеш някоя свободна вечер? — предложи той, намръщен заради направената равносметка. По дяволите, какви ги вършеше този иконом, да експлоатира така жена му.
— О, имам свободни вечери, но не ги използвам. Не обичам да седя просто така.
Тор потърка веждата си с палец.
— Ако ме извиниш — промълви тя, — ще сляза в тренировъчния център, за да се захвана със задълженията си.
— Кога приключваш?
— Вероятно около четири следобед.
— Добре.
Когато тя се обърна, той я задържа за ръката.
— Виж, ако влизаш в съблекалнята в дневните часове, преди това винаги чукай на вратата, става ли?
Последното, от което се нуждаеха, беше да се наслади на гледката на някой разсъблечен брат.
— О, разбира се. Винаги го правя.
Тя зави зад ъгъла, а той я наблюдаваше как се отдалечава. Въпреки накуцването й от нея се излъчваше вродено достойнство, към което той изведнъж почувства, че не е показал нужното уважение.
— Имаме уговорка, нали помниш?
Хвърли поглед надясно и поклати глава към Ласитър.
— Не съм в настроение.
— Толкова по-зле за теб. Хайде, всичко съм подготвил.
— Виж, не се обиждай, но в момента не съм приятна компания.
— Кога ли изобщо си бил?
— Наистина не.
— Дрън-дрън. Млъкни и се стегни.
Ангелът го хвана за ръката и го дръпна, а Тор се отказа да спори и се остави да бъде завлечен нагоре по стълбите и по коридора със статуите, след което излязоха от другия му край. Отминаха неговата стая, стаите на момчетата и апартамента на Зи, Бела и Нала. Озоваха се пред входа на кинозалата.
Тор се закова на място.
— Ако пак се каниш да ми устроиш филмов маратон на «Плажове», ще те ритам по задника, докато не можеш повече да сядаш на него.
— О, чуй се само. Опитваш се да се правиш на забавен.
— Говоря сериозно. Ако у теб има капчица състрадание, ще ме оставиш да си отида в леглото.
— Имам «М&М» с фъстъци.
— Не са ми по вкуса.
— Стафиди в шоколад.
— Гадост.
— Бира «Сам Адамс».
Тор присви очи.
— Студена ли е?
— Направо ледена.
Тор скръсти ръце пред гърдите си и си нареди да не се цупи като петгодишен.
— Искам карамел в шоколад.
— Имам. Също и пуканки.
Тор изруга, отвори вратата с един замах и слезе в приглушено осветената червена пещера. Ангелът се беше погрижил за всичко: меки и удобни кресла, достатъчно бира в кофа с лед на пода, жълта кутия със смущаващо калорични бонбони и проклетите пуканки.
Седнаха един до друг и вдигнаха подложките за краката.
— Кажи ми, че няма да гледаме еротичен филм от петдесетте години — изсумтя Тор.
— Няма. Пуканки? — предложи ангелът, като стартира филма и му подаде купата. — С допълнително масло... От хубавото в пластмасовите кутийки, а не онази гадост от истинско мляко.
— Сега не.
На екрана тръгнаха надписите, придружени с музикална интродукция. И после се появиха двама старци, седнали на диван. Разговаряха.
Тор отпи от бирата си.
— Какво е това, по дяволите?
— «Когато Хари срещна Сали».
Тор свали гърлото на бутилката от устата си.