[* Има се предвид главната героиня от американския сериал «I Dream of Jennie». Джини е дух от шише с неограничени магически способности. Бел.ред.]
— Всъщност потрепнах, защото си те представих в розови одежди за харем.
— Хей, задникът ми е прекрасен. Никак няма да изглеждам зле.
Те продължиха да пият бира още известно време, докато на екрана не се появи логото на «Сони».
— Някога влюбвал ли си се? — попита Тор.
— Веднъж. А след това никога повече.
— Какво стана? — ангелът не отговори и Тор го погледна. — О, значи, е нещо нормално да се ровиш в моите дела, но аз не мога да ти върна жеста?
Ласитър вдигна рамене. Отвори нова бира.
— Знаеш ли какво си мисля?
— Няма как да знам, освен ако не ми кажеш.
— Струва ми се, че трябва да пробваме с още един епизод на «Съдружници по неволя».
Тор издиша дълго и бавно и му се наложи да се съгласи. Не беше чак толкова зле заедно да гледат филми, да обсъждат диалога, да пият бира и да се тъпчат с боклуци. Всъщност не можеше да си припомни последния път, когато просто си беше прекарвал. приятно.
Естествено, трябва да е било с Уелси. Винаги когато имаше свободно време, го прекарваше с нея.
Боже, колко ли дни бяха пропилели, седнали безгрижно пред телевизора, загледани в повторения, глуповати филми и монотонни новинарски предавания. Държаха се за ръце или тя лежеше на гърдите му, а той си играеше с косата й.
Толкова изгубено време, помисли си Тор. Но тогава онези минути и часове му се струваха истинска благословия. Още едно нещо, за което да скърби.
— Какво ще кажеш за някой от по-късните филми на Уилис? — попита рязко.
— «Умирай трудно»?
— Ти го нагласи, а аз ще включа машината за пуканки.
— Дадено.
Двамата се изправиха и се насочиха към задната част, Тор към отделението за бонбони и напитки, а Ласитър към контролното помещение, но в следващия миг Тор го спря.
— Благодаря ти.
Ангелът го потупа по рамото и отвърна:
— Просто си върша работата.
Тор проследи с поглед как ангелът сведе русо черната си глава, за да премине през ниската врата.
По дяволите свободната воля, Ласитър беше прав. Колкото до него и Ноуан...
Беше му трудно да мисли за следващата крачка. В началото, когато започна всичко между тях, му костваше голямо усилие да забрави за чувствата си, да приеме кръвта й и да й предложи своята, както и да направи всички останали неща.
А сега трябваше да отиде и по-далеч?
Ако позволеше това да се случи, следващият етап би накарал всичко дотук да изглежда като разходка в парка.
38.
Беше дванайсет на обяд, когато мобилният телефон на Кор иззвъня и тихите звуци го изтръгнаха от лека дрямка. С несръчни движения той се мъчеше да нацели зеления бутон и когато най-накрая го стори, долепи апарата до ухото си.
Мразеше проклетите телефони. Но от друга страна, бяха невероятно практични, което го караше да се чуди защо толкова дълго ги отричаше.
— Да — рече той. Когато му отвърна глас с надменни нотки, той се усмихна в осветено от свещи сумрачно подземие. — Поздрави, благороднико. Как я караш днес, Елан?
— Какво. Какво. — на аристократа му се наложи да си поеме въздух. — Какво си ми изпратил?
Информаторът му в Съвета поначало имаше тънък глас, а пакетът, който очевидно тъкмо беше отворил, правеше гласа му писклив като на мишле.
— Доказателство за работата ни — докато говореше, от леглата започнаха да се надигат глави. Бандата му се пробуждаше и всички се заслушаха в разговора. — Не желаех да си мислиш, че преувеличаваме ефективността си. или че лъжем за дейността си.
— Аз. аз. Какво да правя. с това?
Кор завъртя очи.
— Може би някой от слугите ти ще го увие отново, та да го препратиш на приятелчетата ти в Съвета. И после, предполагам, ще се наложи килимът ти да бъде почистен.
В кашон с размери деветдесет на деветдесет сантиметра беше изпратил някои от сувенирите от убийствата им — всякакви парчетии от лесъри: ръце, длани, онзи гръбначен стълб, глава, част от крак. Пазеше ги и ги подготвяше за точния момент, в който щеше едновременно да шокира Съвета... и да докаже, че работа наистина се вършеше.
Тънкият момент се криеше в това, че грозното естество на «подаръка» щеше да ги накара да гледат на тях като на диваци. Потенциална полза беше, че щяха да ги вземат на сериозно.
Елан прочисти гърло.
— Вярно е, били сте. доста заети.
— Осъзнавам, че е отвратително, но войната поначало е мръсен бизнес, от който би трябвало да се облагодетелствате, а не да бъдете участници в него. Трябва да ви предпазваме. — докато повече не сте ни нужни — . от такова неприятно преживяване. Искам да подчертая обаче, че това е само малка част от многото убити от нас лесъри.