Якето на Джон беше съвсем малко, защото по онова време беше само претранс.
Сякаш ги чакаха да се приберат обратно у дома.
— Успех в това — промърмори.
Стегна се и продължи напред, за да влезе в кухнята, представляваща сбъднатата мечта на Уелси.
Фриц предвидливо беше оставил осветлението включено и шокът от това, че виждаше всичко за първи път от смъртта й насам, накара Тор да се зачуди дали нямаше да е по-добре да бе влязъл на тъмно. Плотовете, които избраха заедно, огромният хладилник, който тя обожаваше, масата, купена онлайн от един сайт, рафтовете, монтирани от него, за да приютят готварските книги... всичко блестеше от чистота също като в деня, когато бе монтирано.
По дяволите, нищо не се беше променило. Всичко изглеждаше точно така, както в нощта, когато я убиха, поддържано чисто от неговия доген.
Отиде до вграденото бюро и си наложи да вземе кубчето лепящи листчета, най-отгоре на което имаше нещо написано от нея.
Вторник: преглед при Хавърс, 11:30.
Пусна го и сериозно се замисли дали е нормален. Защо дойде тук? Какво добро можеше да излезе от всичко това?
Продължи да броди из общите помещения на първия етаж, като мина през дневната, библиотеката и трапезарията. докато не почувства, че вече му е невъзможно да диша, докато замайването от алкохола не отмина, а зрението, слухът и обонянието му не възвърнаха остротата си. Защо.
Тор примигна, когато се озова пред една врата. Беше направил пълен кръг и се беше върнал при кухнята. И стоеше на входа към мазето.
По дяволите. Не и това. Не беше готов за това.
Истината беше, че Ласитър и тъпите му филми нанесоха повече вреда, отколкото полза. Всички онези двойки на екрана. макар да бяха измислени художествени образи, проникнаха в съзнанието му и задействаха какви ли не процеси.
Никой от които нямаше връзка с Уелси.
Вместо това не спираше да мисли за онези дни с Ноуан, когато телата им бяха разделени от купчината завивки, когато тя го гледаше, сякаш желаеше много повече, отколкото й даваше, а той се въздържаше от уважение към своята покойница... и може би защото дълбоко в себе си беше един страхливец.
Вероятно поравно и от двете.
При всички тези мисли в главата си, просто трябваше да дойде тук. Нуждаеше се от спомена за своята любима, от образа на неговата Уелси, който сигурно беше позабравил, от могъщ порив от миналото, който да се противопостави на усещането за предателство, което чувстваше в настоящето.
Сякаш от далечно разстояние наблюдаваше как ръката му се протяга и стиска топката. Завъртя я надясно и отвори широко тежката стоманена врата. Стълбището се освети от лампи с фотоклетки и той беше посрещнат от бежовия интериор. Водещото надолу стълбище беше покрито с килим в меки кремави тонове, а стените бяха боядисани в сходен цвят. Всичко беше така спокойно и ведро.
Това беше тяхното свято място.
Стъпването на първото стъпало се равняваше на скок от ръба на Големия каньон. А усещането на второто не беше кой знае колко по-добро. И продължаваше да се чувстваше по същия начин, когато достигна долния край на стълбите и вече нямаше накъде да слиза.
Сутеренът на къщата имаше същия план като първия етаж, но едва около две трети от пространството бяха оформени като спалня, спортна зала, перално помещение и миникухня, а останалата част играеше ролята на складово помещение.
Тор нямаше представа колко време е стоял там.
В крайна сметка обаче продължи напред към затворената врата пред себе си.
Това, че я отвори на тъмно, му се стори напълно редно. По дяволите, още можеше да я подуши. Парфюмът й. Ароматът й.
Влезе вътре, затвори и се стегна, преди да натисне ключа на стената, в резултат на което лампата на тавана постепенно освети помещението.
Леглото беше оправено.
Вероятно от нейните собствени ръце. Макар да имаха прислуга, тя беше от типа жени, които обичаха да вършат някои неща сами. Да готви. Да чисти. Да сгъва пране.
Да оправя леглото им всеки ден.
По повърхностите не се виждаше и една прашинка, нито по тоалетната масичка, нито по нощните шкафчета, неговото с будилник, а нейното с телефон. нито по бюрото с компютър, което деляха.
Дявол да го вземе, не можеше да диша.
За да си даде малка почивка от това тежко изпитание, той отиде в банята и се опита да осигури на организма си нужния му кислород.
Трябваше да е наясно какво ще се случи. Тя присъстваше във всяко кътче от облицованата с плочки баня; също както и в цялата къща.
Отвори едно от шкафчетата, извади флакона й с крем за ръце и прочете етикетите отпред и отзад. нещо, което никога не беше правил, докато тя беше жива. Постъпи по същия начин с шампоана й, както и с бурканчето със соли за вана... които миришеха точно както си спомняше, на лимон и върбинка.