— Какво. откри там?
— Нищо. Абсолютно нищо.
— Вещите ви липсваха?
— Не, бях запазил всичко така, както си беше в нощта, когато тя загина. Дори чиниите в съдомиялната, пощата върху плота и спиралата за мигли, която беше използвала точно преди да излезе.
О, каква агония за него, каза си тя.
— Отидох там, за да търся нея, а всичко, което открих, бяха експонати от миналото й.
— Но ти никога не си далече от нея... Твоята Уелесандра винаги е с теб. Тя е в сърцето ти.
Тормент се обърна, а погледът му пламтеше.
— Не както някога.
Внезапно тя се напрегна под погледа му. Започна да подръпва ръба на робата. Кръстоса крака. После ги разкръстоса.
— Защо ме гледаш така?
— Искам да правя секс с теб. Затова се върнах у дома.
По лицето на Ноуан се изписа шок, а той не си направи труда да смекчи истината с любезни думи или да се извинява. Беше уморен от всичко — да воюва с тялото си, да протестира срещу орисията си, да се бори с неизбежното, което бе отказвал да приеме прекалено дълго.
Застанал пред нея, той беше гол, но не заради липсата на дрехи. Гол и изтощен. и жаден за нея.
— Тогава можеш да ме имаш — произнесе кротко тя.
Когато думите й достигнаха до ушите му, той се почувства слаб.
— Разбираш ли какво казах?
— Беше достатъчно директен.
— От теб се очаква да ми кажеш да вървя по дяволите — настъпи кратко мълчание. — Не е нужно да го правим.
Без омраза. Без молби. Без разочарование. Единствено той и неговите желания имаха значение. Как можеше да е така. блага, чудеше се той.
— Не желая да те нараня — каза, почувствал внезапно, че желае да й отвърне със същото.
— Няма да го сториш. Знам, че още си влюбен в своята спътница, и не те виня. Онова, което сте имали заедно, е любов, която се случва веднъж в живота.
— Ами ти?
— Не изпитвам потребност или желание да заема нейното място. И те приемам такъв, какъвто си, в какъвто образ ти желаеш да ми се представиш. Или пък да не го правиш, ако така е писано да бъде.
Тор изруга, а част от болката му най-неочаквано изчезна.
— Така не е честно спрямо теб.
— Напротив, честно е. Щастлива съм просто да прекарвам времето си с теб. Това ми стига. И е много повече, отколкото съм очаквала, че ще ми предостави съдбата. Последните няколко месеца ми предложиха наслада, за която съм готова да дам всичко. Ако се налага на всичко да бъде сложен край, то поне съм я изживяла. А ако продължи, значи, имам повече късмет, отколкото заслужавам. И. Ако това би ти дало, макар и малко, покой, значи, съм постигнала единствената си цел.
Тя потъна в мълчание, а смирената й възвишеност наистина го разтърси. С чувството, че е напълно откъснат от реалността, той се приближи до нея и обхвана лицето й с длани. Потърка скулата й с палец и се взря в очите й.
— Ти си... — гласът му пресекна. — Толкова достойна жена.
Ноуан вдигна ръце и ги положи върху масивните му китки, а допирът й беше така нежен.
— Вслушай се в думите ми и им повярвай. Не се тревожи за мен. Първо се погрижи за сърцето и душата си. Това е най-важното.
Той коленичи пред нея и си проправи път между краката й, запълвайки пространството с тялото си. Както винаги когато беше с нея, близостта им го караше да се чувства едновременно неловко и непринудено.
Очите му обходиха лицето й, това красиво и мило лице. И накрая се спряха върху устните й. С бавно движение се наведе напред, без да е сигурен какво ще направи. Никога досега не я бе целувал. Нито веднъж. Колкото и добре да познаваше тялото й, за устата й не знаеше нищо, а по проблясването в очите й ставаше ясно, че тя никога не е очаквала такъв жест на интимност.
Той наклони глава на една страна и притвори клепачи. а после съкрати дистанцията помежду им, докато не докосна нещо меко като кадифе. Нежно и целомъдрено притисна устни в нейните и се отдръпна.
Не му стигаше.
Отново се доближи до устните й, като я докосна съвсем леко. После изведнъж се отдели от нея и се изправи. Не спреше ли сега, изобщо нямаше да го стори, а вече закъсняваше за срещата си с Рот и братята. А и тук не ставаше дума за бърза секс игричка.
Беше нещо по-важно от това.
— Трябва да се облека — обясни й. — Налага се да тръгвам.
— Ще бъда тук, когато се върнеш. Стига да го искаш.
— Искам го.
Обърна се и се облече, без да губи никакво време, а после подготви оръжията си. В мига щом нахлузи коженото си яке, възнамеряваше да се втурне към вратата. Вместо това обаче спря и я погледна. Върховете на пръстите й бяха върху устните й, а очите й бяха широко разтворени от изненада. Като че никога преди не беше преживявала нещо дори бегло толкова хубаво както случилото се току-що. Той се върна до леглото.