— Това първата ти целувка ли беше?
Лицето й придоби най-прекрасния оттенък на розовото и тя смутено сведе поглед към килима.
— Да.
За миг единственото, което успяваше да стори Тор, бе да клати глава заради всичко, през което беше преминала тя. Наведе се към нея.
— Ще ми позволиш ли да ти дам още една?
— Да, моля. — прошепна тя, останала без дъх.
Този път я целуна по-продължително, като се забави на долната й устна и дори леко я закачи с върха на един от кучешките си зъби. При контакта помежду им се разнесе топлина, особено след като той я придърпа към тялото си и я притисна по-силно, отколкото беше редно, предвид всичките оръжия, прикрепени към тялото му.
Преди да я е обладал прав, си наложи да я постави обратно на леглото.
— Благодаря ти — прошепна й.
— За какво?
Всичко, което успя да стори, беше да вдигне рамене, защото твърде голяма част от благодарността му се дължеше на неща, твърде сложни, че да бъдат изказани с думи.
— Предполагам, задето не се мъчиш да ме промениш.
— Никога — отвърна.
— Пази се.
— Ще се пазя.
Вече в коридора, той затвори тихо вратата и пое дълбоко въздух.
— Добре ли си, братко?
Извърна се и хвърли поглед към Зи. Мъжът също като него беше облечен за битка, но се задаваше от посока, противоположна на апартамента им.
— Да, да. А ти?
— Бях изпратен да те повикам.
Добре. Ясно. Радваше се, че поне е Зи. Без съмнение той беше съвсем наясно с ужасното му настроение, но за разлика от някои други — тук Рейдж би се покашлял — никога не би си позволил да любопитства.
Закрачиха заедно по коридора и влязоха в кабинета
— Това не ми харесва. Единственият вампир, който ни разиграваше с месеци, се обажда най-неочаквано и заявява, че е готов да се срещнете?
Асейл, помисли си Тор и се подпря на рафта с книги. Докато останалите братя мърмореха неодобрително, той превключи на стратегическа вълна и напълно се съгласи с казаното. Твърде много съвпадения...
Лицето на седналия зад огромното бюро Рот придоби ледено изражение и това мигом накара всички в помещението да утихнат. Щеше да отиде, със или без тях.
— По дяволите — възнегодува Рейдж. — Не може да си сериозен.
Докато ругаеше под нос, на Тор му беше пределно ясно, че спокойно можеха да си спестят споровете. Ако се съдеше по начина, по който Рот беше стиснал челюстта си, братята биха изгубили надпреварата кой е по-големият инат.
— Ще носиш бронежилетка.
Рот оголи зъби.
— Кога не нося?
— Просто исках да сме наясно. Кога планираш да тръгнеш?
— Веднага.
Вишъс запали една ръчно свита цигара и изпусна дима.
— Що ли питаш.
Рот се изправи, хвана повода на Джордж и се отдалечи от трона си.
— Нужен ми е само обичайният екип от четирима. Ако идем там с твърде много оръжия, ще изглеждаме притеснени. Тор, Ви, Джон и Куин за начало.
Имаше логика. Рейдж със звяра у себе си криеше непредсказуем риск. Формално погледнато, Зи и Фюри не бяха дежурни тази нощ. Бъч трябваше да е в готовност с ескалейда. А Рив не присъстваше на съвещанието, което означаваше, че задълженията му на крал на симпатите отново са го отвели на север.
А колкото до Пейн... Предвид външността й имаше голяма вероятност да предизвика късо съединение в мозъчните вериги на Асейл и да го направи твърде глупав за разговор. Също като близнака си тя имаше склонност сериозно да впечатлява противоположния пол.
Така или иначе, всички щяха да се намират само на един есемес разстояние, а и Рот имаше право — тръгнеше ли цялата агитка, щяха да изпратят погрешно послание.
Всички се изсипаха в коридора и се запътиха към главното стълбище, чуваше се мърморене под нос, а когато стигнаха долу, започна повторна проверка на оръжието и ново затягане на кобурите.
Тор погледна към Джон. Куин се намираше по-плътно до задника му от чифт панталони, което беше добре, тъй като беше ясно, че в света на Джон нещата все още не бяха в ред — той излъчваше аромата на обвързан вампир, но изглеждаше като мъртвец.
Кралят се наведе и прошепна нещо на Джордж. После сграбчи кралицата си и я целуна страстно.
— Ще съм у дома, преди да си усетила, че ме няма, лийлан.
Рот си проправи път сред останалите и излезе на двора без ничия помощ, а Тор се приближи до Бет и стисна ръката й.
— Изобщо недей да се тревожиш. Ще го върна обратно в мига щом приключим. Невредим.
— Благодаря ти. Боже, благодаря ти — тя обгърна тялото му с ръце и го прегърна здраво. — Знам, че с теб е в безопасност.