Выбрать главу

И като че по команда Асейл отвори вратата.

40.

Първото впечатление на Тор за домакина беше, че Асейл изобщо не се е променил. Продължаваше да е достатъчно едър, че да бъде брат, а косата му беше толкова тъмна, че тази на Ви изглеждаше почти руса в сравнение с неговата. Както винаги носеше официално облекло с идеална кройка. Освен това беше все така потаен, а погледът му беше проницателен, но не издаваше абсолютно нищо. Виждаше прекалено много и беше способен на твърде много.

Изглеждаше като още едно прекрасно ново попълнение за континента.

Но не беше.

Аристократът се усмихна, но очите му останаха хладни.

— Предполагам, че в средата на всички тези тела е Рот.

— Покажи някакво уважение — тросна се Ви.

— Комплиментите са просто гарнитура към разговора — Асейл се обърна и ги остави да влязат сами. — Само пречат.

Рот се дематериализира на пътя на другия мъж, като се придвижи така бързо, че двамата се озоваха гърди в гърди. Оголвайки кучешки зъби, удължени колкото кинжали, кралят изръмжа глухо:

— Мери си приказките, синко. Или ще направя така, че повече да не можеш да ръсиш глупости.

Асейл отстъпи назад и присви очи, сякаш анализираше жизнените показатели на Рот.

— Ти не си като баща си.

— Нито пък ти. За съжаление.

Ви хлопна вратата, а Асейл посегна към вътрешния си джоб. и мигом към главата му бяха насочени четири дула. Той замръзна на място, а погледът му се прехвърляше от пистолет на пистолет.

— Канех се да извадя пура.

— На твое място бих го сторил бавно — промърмори Рот. — Момчетата ми няма да възразят да те покосят на място.

— Добре, че не се намираме в дневната ми. Обожавам килима там — той хвърли поглед към Ви. — Сигурни ли сте, че искате да останем тук, в антрето?

— Да, загубеняко, сигурни сме — изсумтя Ви.

— Фобия от прозорци ли имате?

— Канеше се да си запалиш пура — отбеляза Рот. — Или чакаш да ти поднесем огънче? Какво ще кажеш да приключим с това и после да обсъждаме къщата ти, която зее отвсякъде.

— Харесвам гледката.

— А какво ще кажеш за гледката как стоя на гроба ти — подметна Ви и кимна към ръката на мъжа, която все още беше под сакото му.

Повдигайки вежда, Асейл извади кубинска пура и не пропусна да я покаже на всички. После бръкна в страничния си джоб, извади златна запалка и я вдигна високо пред добре въоръжената си публика.

— Някой иска ли да ми прави компания? Не? — той отряза края на пурата и запали, очевидно равнодушен към факта, че главата му още се намираше на прицел.

След като изпусна няколко облачета дим, заговори:

— Искам да знам едно нещо.

— Не започвай по този начин — измърмори Ви.

— Затова ли най-накрая се свърза с нас? — попита Рот.

— Да, именно заради това — вампирът завъртя пурата между палеца и показалеца си. — Имаш ли някакво намерение да променяш законите, свързани с търговията между вампири и хора?

Тор се наведе настрани и огледа онази част от къщата, която се намираше в полезрението му, а то не беше много — модерна кухня, част от трапезария, дневна в далечния край. След като не забеляза никой да се движи из празните стаи, отново насочи вниманието си към случващото се.

— Не — отговори Рот. — Стига бизнесът да не привлича внимание, можеш да правиш каквото желаеш. С какъв вид търговия се занимаваш?

— Продажба на дребно.

— На какво?

— Има ли значение?

— Ако не ми отговориш, ще приема, че става дума за наркотици или жени — Рот се намръщи, след като не последва отговор. — Кое от двете?

— Жените създават твърде много ядове.

— С наркотиците е трудно да останеш незабелязан.

— Не и по начина, по който аз движа нещата.

— Значи, ти си причината в последно време посредниците да се самоубиват.

— Без коментар.

Рот се намръщи отново.

— Защо повдигаш този въпрос сега?

— Да кажем просто, че се сблъсках с прекалено много заинтересувани страни.

— Бъди по-конкретен.

— Ами нека кажем, че една от тях е висока около метър и осемдесет. Къса тъмна коса. Името й се римува със «секс», а тялото й е създадено за него.

О, не, помисли си Тор.

Изръмжаването, прозвучало от гърлото на Джон, накара всички да обърнат глави. Той гледаше Асейл така, сякаш поне в съзнанието си вече му прегризваше гърлото.

— Моля за извинение — произнесе провлечено Асейл. — Не знаех, че имате някакви отношение.

Тор изръмжа от името на сина си. въпреки че в момента се бяха отчуждили един от друг.

— Имат нещо много повече от отношения. Така че забрави за тези щуротии и стой далече от нея.