— Тя беше тази, която избра да се обърне към мен
Страаааахотноооо.
Преди нещата да са излезли от контрол, Рот вдигна длан.
— Пет пари не давам какви ги вършиш с човеците. Стига да си разчистваш кашите. Но сгащят ли те, сам си.
— Ами в случай че някой от нашия вид се меси в търговията ми?
Рот се усмихна леко, но по свирепото му лице не се четеше никакво веселие.
— Вече изпитваш трудности да защитаваш територията си? Е, познай. Няма как да имаш онова, което не можеш да опазиш.
Асейл наклони глава.
— Е, добре.
Зад гърбовете им прозвуча звън от строшено стъкло, което сложи край на всичко, а времето сякаш спря. Прогърмя изстрел.
С един могъщ скок Тор се хвърли във въздуха, а масивното му тяло полетя над испанската теракота към Рот.
Когато канонада от куршуми удари по задната част на къщата, той притисна краля към земята и доколкото му бе възможно прикри своя брат с тялото си. Всички останали, в това число и Асейл, се проснаха на земята и се притиснаха към стените за прикритие.
— Господарю, улучен ли си? — просъска Тор към Рот, докато натискаше бутона за изпращане на съобщението, сигнализиращо тревога.
— Може би в шията — прозвуча изръмжаване в отговор.
— Лежи мирно.
— Ти си върху мен. Къде точно си мислиш, че мога да отида?
Тор извъртя глава, за да определи местонахождението на останалите. Ви се намираше върху Асейл и стискаше гърлото му, а дулото на оръжието му беше опряно в слепоочието на домакина. Куин и Джон лежаха по гръб от двете страни на вратата, през която бяха влезли, като покриваха подстъпа към кухнята.
Студеният вятър, проникнал през счупените стъкла на вратата, не донесе никаква конкретна миризма и това само доказваше кои са нападателите. Досега лесърите щяха да са увонели мястото, предвид факта, че и изстрелите, и вятърът идваха от север.
Бяха Кор и шайката му копелета.
Но братята вече се бяха досетили. Този единичен изстрел трябва да беше дошъл от пушка. В Рот се бяха прицелили през проклетите стъкла на вратата — а Обществото на лесърите вече от много отдавна не демонстрираше подобен финес в атаките си.
— Инструкциите бяха да запазиш срещата в тайна, вампире — произнесе Ви със злокобен тон.
— Никой не знае, че сте тук.
— Тогава приемам, че еднолично си поръчал убийството.
Щеше да застреля копелето, помисли си Тор, без да го е грижа особено. Тук и сега.
Асейл запази хладнокръвие. Обърна се с лице към брата, така че сега дулото сочеше в челото му.
— Майната ви... Затова настоявах да влезем в дневната. Стъклата там са бронирани, загубеняци такива. И между другото, аз също съм улучен.
Мъжът вдигна ръка и му показа кървящата си дясна длан, която беше държала пурата.
— Значи, може би приятелчетата ти не се целят добре.
— Това не беше лошо прицелване. Аз също съм мишена.
От задната страна на къщата заваляха още куршуми, като проникваха вътре през пролуките във вратата. По дяволите, термалните стъкла издържаха на зимите в щата Ню Йорк, но никак не се справяха да спрат изстрели от пушка «Ремингтън».
— Как си? — прошепна Тор в ухото на Рот, докато проверяваше телефона си за отговор от другите братя.
— Добре. Ти? — само че кралят се закашля. и от дробовете му се чу хриптене.
Кървеше някъде в респираторния тракт.
Придвижвайки се бързо като въздишка, Асейл се изтръгна от хватката на Ви и се втурна към задната част на антрето, като се насочи към една врата, която сигурно водеше в гаража.
— Не стреляй! Имам кола, с която можете да го откарате! И ще изключа цялото осветление в къщата.
Всичко потъна в мрак, а Вишъс се материализира върху мъжа и го повали с лице на плочките.
— Ще те убия на мига.
— Не — нареди Рот. — Не и преди да научим какво става.
В сумрака Ви проскърца със зъби и хвърли гневен поглед към краля. Но поне не натисна спусъка. Вместо това долепи уста до ухото на домакина и изръмжа:
— По-добре да премислиш два пъти, преди отново да се втурнеш към който и да било изход.
— Тогава свърши си работата сам — изфъфли онзи.
Вишъс отправи поглед към Тор, двамата се спогледаха и когато Тор кимна едва забележимо, другият брат изруга. После се протегна и отвори вратата на гаража. Автоматичното осветление все още беше включено и Тор успя да огледа колите: ягуара, един спайкър, един черен мерцедес. А също и черен мини ван без странични стъкла.
— Вземете минивана — изстена Асейл. — Ключовете са на таблото. Целият е брониран.
Настъпи тишина, а Джон и Куин започнаха да стрелят през счупеното стъкло, като се редуваха и спазваха постоянно темпо, за да са сигурни, че някой не се опитва да се дематериализира вътре.