По дяволите, мунициите нямаше да им стигнат за дълго. Тор изруга заради липсата на варианти и заради факта, че още не беше получил отговор от братята...
— Засега държим положението — заяви Куин, без да отклонява поглед от вратата. — Но останалите братя ще са нужни тук, преди да се опитате да тръгнете.
— Вече ги предупредих — промърмори Тор. — На път са. Или поне така се надяваше.
Гласът на Асейл се извиси над звучащите изстрели.
— Вземете проклетия миниван. Не се опитвам да ви прекарам.
Тор го изгледа със смразяващ поглед.
— Ако го правиш, ще те одера жив.
— Казвам истината.
След като нямаше какво повече да сторят, освен да му се доверят, Тор се претърколи от Рот и му помогна да застане в приклекнала позиция. По дяволите. По шията му се стичаше кръв. Много кръв.
— Дръж главата си ниско, господарю, и следвай насоките ми.
— Не думай.
Движейки се толкова бързо, колкото бе възможно, Тор го поведе през помещението, като се движеха покрай стената, за да може кралят да я докосва и сам да се ориентира.
— Перална машина — обяви Тор и го дръпна, за да я избегне. — Сушилня. Вратата е на два метра. Един метър. Петдесет сантиметра. Стъпало надолу.
Докато отминаваха, Асейл ги наблюдаваше.
— Боже, той наистина е сляп.
Рот се закова на място, измъкна кинжала си и го тикна право в лицето на вампира.
— Но слухът ми е в отлично състояние.
Асейл вероятно би отскочил, но беше блокиран между масивна стена, куршумите и острието — нямаше особено поле за маневри.
— Да. Без съмнение.
— Срещата приключи — заяви Рот.
— Нямам какво да добавя.
— Аз имам. Внимавай, синко. Ако се окаже, че си имал дори само бегло нещо общо с всичко това, следващата ти къща ще бъде дървен сандък.
— Не бях аз. Кълна се. Аз съм бизнесмен — просто и ясно. Само искам да бъда оставен на мира.
— Истинска Грета Гарбо — сряза го Ви, а Тор подкани Рот да продължи напред.
Вече в гаража, Тор и кралят запълзяха по голия бетонен под, като заобиколиха останалите автомобили. Когато се добраха до минивана, Тор го провери, а после отвори двойните врати отзад и натовари вътре най-могъщия вампир на планетата, като че беше багаж.
Хлопна вратите и спря за миг, за да си поеме дълбоко въздух. После заобиколи до мястото на шофьора и скочи вътре. Осветлението в кабината остана включено за кратко, след като се настани зад волана, и да, ключовете се намираха точно където каза Асейл. Е, превозното средство определено беше преживяло сериозни модификации — два резервоара, подсилена стоманена конструкция, стъкла, чиято дебелина даваше да се разбере, че наистина са бронирани.
Имаше плъзгаща се преграда, която разделяше кабината от задната част, и той я отвори достатъчно широко, за да може да наблюдава краля. Заради изключително изострения си слух капките кръв, стичащи се по пода, прозвучаваха като изстрели.
— Зле ли си ранен, господарю мой.
Всичко, което чу в отговор, беше кашляне.
По дяволите.
Джон беше готов да убива.
Докато стоеше вляво от проклетата задна врата, масивните мускули на бедрата му потръпваха, а сърцето му биеше лудо. Пистолетът му обаче беше абсолютно стабилен.
Бандата на Кор бе започнала атаката оттам, където по-рано се появи Братството — в далечния край на разчистената морава, на границата с гората, намираща се зад къщата.
Изключителен изстрел, помисли си Джон. Първият куршум строши стъклото на вратата и се озова право в главата на Рот, макар около него да стояха други мъже.
Близо. Наистина твърде близо.
Тези типове бяха истински професионалисти, което значеше, че вероятно се готвят за втора атака, при това не от този ъгъл, който бе охраняван така добре.
Куин продължаваше да натиска спусъка на равни интервали, а Джон се наведе назад и хвърли поглед към кухнята.
Подсвирна тихо, за да привлече вниманието на Куин и кимна натам.
— Разбрано...
— Джон, не отивай сам — нареди Ви. — Аз ще наблюдавам задната врата, както и нашия домакин.
— Ами ако влязат през дупката? — попита Куин.
— Ще се погрижа за тях един по един.
Беше трудно да се спори с брата. Особено след като той стреля с второто си оръжие през дупката, през която досега бяха стреляли Джон и Куин.
Това сложи край на дискусията.
Джон и Куин се прикриваха взаимно и поеха напред. Като използваха лунната светлина за ориентир, те се промъкнаха през професионално оборудваната кухня и пробваха всяка врата, пред която се озоваваха. Заключена. Заключена. Заключена.