въоръжен.
— Благодаря, приятелю.
— За нищо. И ето, нека хвърля малко светлина върху случващото се.
От ангела започна да струи светлина, но само към задната част на вана. И. Дявол да го вземе. Когато Тор премина през отвора, онова, което зърна под златистите отблясъци, беше как смъртта пристига, за да прибере краля им. Дишането на Рот беше плитко и насечено, а гърлото му се напрягаше в опит да поеме следващата глътка кислород.
Изстрелът в шията му възпрепятстваше притока на въздух точно над адамовата ябълка. Надяваше се да става дума за оток. Според по-лошия сценарий кървеше от артерията и се давеше в собствената си кръв.
— На какво разстояние сме от моста? — изрева към Ласитър.
— Вече го виждам.
Времето на Рот изтичаше.
— Не намалявай скоростта. За нищо на света.
— Ясно.
Тор коленичи до краля и свали коженото си яке.
— Ще видя дали не мога да ти помогна, братко.
Кралят го сграбчи за ръката.
— Само не ме бинтовай с долните си гащи.
— Не нося такива, господарю — в никакъв случай не се държеше параноично във връзка с опасността, пред която се бяха изправили. Ако кралят не получеше помощ за дишането си, щеше да умре, преди някой да е успял да определи какъв е проблемът.
Захвана се за работа и разкопча якето на краля, свали бронежилетката и почувства лека утеха от факта, че огромните му гърди бяха непокътнати. Проблемът се криеше в раната на шията и да, по-щателен оглед даваше да се разбере, че куршумът бе заседнал някъде там. Само един бог знаеше какво точно не беше наред. Но на Тор със сигурност му беше ясно, че ако не осигуреше приток на кислород, който да минава под раната, нещата можеха да се влошат.
— Рот, ще ти помогна да започнеш да дишаш. И моля те, заради любовта на твоята шелан, не спори с мен дали си зле. Трябва да ми сътрудничиш, а не обратното.
Кралят заопипва лицето си, накрая откри слънчевите си очила и ги свали. Когато красивите му зелени очи се приковаха в лицето на Тор, изглеждаха, сякаш бяха зрящи.
— Тор? Тор... — хриптене, ужасяващо хриптене, докато кралят се мъчеше да си поеме дъх. — Къде.
Тор хвана дланта му и я стисна здраво.
— Тук съм. Ще ми позволиш да ти помогна да дишаш, нали? Кимни, братко мой.
Когато кралят изпълни молбата му, Тор викна към Ласитър:
— Карай равномерно, докато не ти кажа.
— Качваме се на моста.
Поне ги очакваше прав път.
— Наистина равномерно, разбрахме ли се?
— Ясно.
Тор измъкна единия от кинжалите си и го положи на покрития с килим под до главата на Рот. После взе манерката си за вода и я разглоби. Извади пластмасовата тръбичка от контейнера, сряза я в двата края и издуха водата отвътре.
Наведе се към Рот.
— Ще се наложи да направя разрез.
По дяволите, дишането му се беше влошило още повече.
Тор не изчака за съгласие или дори кралят да покаже, че е разбрал. Взе кинжала и с лявата си ръка опипа мекия участък между крайните точки на ключиците му.
— Подготви се — произнесе дрезгаво.
Жалко, че не можеше да стерилизира острието, но дори до него да имаше накладен огън, през който да го прекара, нямаше да му стигне времето да го охлади. Насеченото дишане ставаше все по-тихо.
С безмълвна молитва той направи точно онова, което го беше учил Ви: прободе кожата с острия връх на кинжала си до твърдата повърхност на хранопровода. Още една кратка молитва. и после навлезе по-дълбоко. Мигом след това пъхна в разреза гъвкавата тръба.
Облекчението настъпи бързо, въздухът започна да излиза с леко свистене. И веднага след това Рот пое истинска глътка въздух. и после още една.
Тор опря едната си длан в пода и се съсредоточи да държи стърчащата от гърлото на краля тръба на мястото й. Когато започна да кърви, той стисна кожата около пластмасовата животоспасяваща тръбичка, за да постигне възможно най-добро уплътнение.
Тези слепи очи с осеяни с точици ириси намериха неговите и в тях се четеше благодарност, като че му беше спасил живота. Но тепърва предстоеше да се разбере дали наистина е така.
Всяка лека неравност по пътя, която чувстваха под колелата на минивана, влудяваше Тор, а и още бяха твърде далече от дома.
— Остани с мен — промълви Тор. — Остани тук с мен.
Рот кимна и затвори очи, а Тор хвърли поглед към бронежилетката. Проклетото нещо беше конструирано така, че да защитава жизненоважните органи, но не гарантираше задължително безопасно завръщане вкъщи.
И тогава се замисли как изобщо бяха успели да измъкнат минивана, без някой да им се изпречи на пътя? Със сигурност войниците на Кор бяха охранявали гаража... Тези жадни за кръв мръсници нямаше как да не са били наясно, че това е единственият изход за ранения крал.