Някой трябва да бе защитил гаража. без съмнение някой от братята, който бе успял да пристигне точно навреме.
— Можеш ли да караш по-бързо? — настоя Тор.
— Натиснал съм педала до дупка — ангелът погледна назад. — И не гледам през какво минавам.
42.
Ноуан се намираше в тренировъчния център и буташе контейнер, пълен с чисти чаршафи за леглата в помещенията за възстановяване, когато се случи отново.
Телефонът в основния кабинет за прегледи звънна и тя чу през отворената врата доктор Джейн да говори бързо и рязко. и да споменава името на Тор.
Първоначално леко се поколеба, а след това сякаш замръзна на място, ръцете й стиснаха здраво металната рамка на контейнера, а сърцето й заблъска лудо, после светът се наклони и започна да се върти неконтролируемо около нея.
В далечния край на коридора стъклената врата на офиса се отвори рязко и кралицата Бет влетя в тренировъчния център.
— Джейн! Джейн!
Лечителката подаде глава от кабинета си.
— В момента разговарям по телефона с Тор. Карат го насам.
Бет тичаше по коридора, а тъмната й коса се вееше зад нея.
— Готова съм да го нахраня.
На Ноуан й отне около миг, за да схване случващото се.
Не ставаше дума за Тор, не беше Тор, не и Тор. Най-скъпа Скрайб Върджин, благодаря ти. Но Рот. Не и кралят!
Времето се превърна в ластичен ремък, разтяган до безкрайност, минутите се изнизваха все по-бавно, докато членовете на домакинството прииждаха. и после изведнъж критичното разтягане беше достигнато и. щрак! Всичко се сля в едно.
Доктор Джейн и лечителят Манело изскочиха от кабинета за прегледи с носилка на колела. На рамото на мъжа висеше черен сак с червен кръст. Елена ги последва с още оборудване в ръцете. А след тях бързаше кралицата.
Ноуан вървеше по коридора след тях и бързаше, доколкото й бе възможно с кожените си пантофи, хвана тежката метална врата, водеща към паркинга, и успя да се промъкне, преди да се е затворила. Отвън един миниван със затъмнени стъкла се закова на място, а от ауспуха му се изви дим.
Гласове — забързани и плътни — зазвучаха един през друг, а през това време задните врати на минивана се отвориха широко и Мануел скочи вътре. После се появи Тор.
Ноуан ахна. Целият беше покрит с кръв, ръцете му, гърдите, кожените му панталони, всичко беше обагрено в червено. Но по него не се виждаха никакви наранявания. Явно кръвта принадлежеше на Рот.
Най-скъпа Скрайб Върджин, кралят...
— Бет! Качвай се вътре! — ревна Мануел. — Незабавно.
След като Тор помогна на кралицата, застана до отворените врати с ръце на кръста, а гърдите му се повдигаха и спускаха забързано. Мрачният му поглед беше устремен към случващото се вътре. Ноуан остана на разстояние, като не спираше да се моли, а погледът й постоянно прескачаше между ужасеното и съсредоточено изражение на Тор и вътрешността на колата. Всичко, което успяваше да зърне, бяха ботушите на краля — черни, с дебела и здрава подметка, достатъчно тежки, че да оставят дири във вече стегнал бетон. или поне когато ги носеше толкова огромен мъж.
Дали някога отново щеше да се изправи на крака?
Тя обгърна тялото си с ръце и си пожела да беше Избраница, свята жена, имаща контакт със Скрайб Върджин, за да можеше да се обърне към майката на расата с молба да го пощади. Но тя не беше такава.
Всичко, което можеше да стори, беше да чака редом с останалите, които бяха оформили кръг около минивана.
Трудно бе да се каже колко дълго останаха да лекуват краля в тази кола. Часове. Дни. Но най-накрая Елена намести носилката възможно най-близо, а Тор скочи обратно в задната част на автомобила.
Рот беше изнесен навън от своя лоялен брат и положен на белия чаршаф, който тя се боеше, че няма да остане така чист задълго, ако се съдеше по състоянието на шията му. Изведнъж кралят стисна ръка в юмрук и после разтвори длан, сякаш държеше нещо.
Тор кимна и погледна към лекарите.
— Трябва да се постараете да извадите куршума. Това е единственият начин да докажем кой е сторил това.
— Ами ако така поставя живота му в опасност? — попита Мануел.
Рот започна да клати глава и отново посочи с ръка, но кралицата взе нещата в свои ръце.
— В такъв случай ще го оставите точно там, където си е — спътникът й я изгледа гневно, но тя само вдигна рамене. — Съжалявам, хелрене мой. Сигурна съм, че братята ще се съгласят с мен. Първото и най-важното нещо е да оцелееш.