Вратата зад гърба й се отвори и през рамо тя видя, че мъжът, за когото мислеше, се беше появил, като че призован от ума й.
Самият Блейлок също не беше останал без наранявания, но се намираше в далеч по-добро състояние от мъжа в леглото. или поне външно. Отвътре нещата стояха по друг начин — все още напълно въоръжен, той изглеждаше далеч по-възрастен от истинските си години. Особено когато съзря приятеля си.
Закова се на място, едва влязъл в помещението.
— Исках да знам как сте. как се чувства той.
Лейла отново съсредоточи вниманието си върху Куин. Здравото му око беше приковано в червенокосия мъж, а интересът му към него вече не я караше да страда. Е, не и поради причината, че го желаеше за себе си.
Искаше й се Куин да получи този войник. Наистина го искаше.
— Влез — каза. — Ние приключихме тук.
Блей се приближаваше бавно, като движеше ръцете си безцелно — докосваше кобура си, колана, кожените каиши около бедрото си. Все пак запази хладнокръвие. Или поне докато не заговори. Тогава гласът му затрепери.
— Ти, тъп кучи сине.
Лейла смръщи вежди и му отправи гневен поглед, въпреки че Куин едва ли имаше нужда да бъде защитаван от някого като нея.
— Моля?
— Според Джон е излязъл от къщата, за да се изправи срещу шайката копелета. Сам.
— Шайката копелета?
— Онези, които се опитаха да убият Рот миналата нощ. Този загубеняк взел нещата в свои ръце и се спуснал срещу тях, съвсем сам, като че е някакъв супергерой. Цяло чудо е, че не е бил убит.
Лейла мигом пренасочи гневния си поглед към леглото. Очевидно Обществото на лесърите разполагаше с ново поделение и мисълта, че се е изложил на такава опасност, я караше да изпитва желание да му се разкрещи.
— Ти... тъп кучи сине.
Куин се закашля леко. После още малко. Обзета от страх, тя скочи.
— Ще повикам някого от лекарите.
Само че Куин се смееше. А не се задушаваше до смърт. В началото смехът му беше скован, но ставаше все по-изразителен, докато леглото не се затресе заради нещо смешно, забелязвано само от него.
— Не намирам нищо забавно — тросна се тя.
— Нито пък аз — намеси се Блей. — Какво ти става, по дяволите?
Куин само продължи да се смее, наслаждавайки се един господ знае на какво.
Лейла хвърли поглед към Блей.
— Изпитвам силна потребност да го ударя.
— В този момент би било безполезно. Изчакай, докато поукрепне, и действай. Знаеш ли, дори ще го държа заради теб.
— Точно. така. трябва да постъпиш — изстена Куин.
— Съгласна съм — Лейла сложи ръце на кръста си. — Блей е напълно прав. По-късно ще те фрасна. А ти сам ме научи къде точно да се целя при мъжете.
— Страхотно — промърмори Блей.
След като всички потънаха в мълчание, начинът, по който се гледаха мъжете, я накара да почувства известна надежда. Може би сега щяха да се сближат.
— Ще отида да проверя как са останалите — бързо промълви тя. — Може някой да има нужда да се храни.
Куин се протегна и дръпна ръката й.
— Ами ти?
— Не, съвсем добре съм. Миналата седмица ти беше повече от щедър. Чувствам се много силна — тя се наведе и го целуна по челото. — Почивай. По-късно ще намина да те видя.
Докато минаваше покрай Блей, произнесе кротко:
— Вие двамата си поговорете. Ще помоля да ви оставят на спокойствие.
Докато Избраницата напускаше помещението, Блей успяваше единствено да се взира невярващо в тила на идеално фризираната й глава.
Когато преди малко влезе, връзката на Куин с тази жена го остави без дъх: контактът с очи, държането на ръцете, начинът, по който той придърпваше към себе си грациозното й тяло, фактът, че той биваше хранен и даряван със сила единствено и само от нея.
И въпреки това... Както ставаше ясно, тя желаеше именно той да бъде с Куин. В което нямаше логика. Ако някой имаше полза да държи двама им разделени, това беше именно тя.
Съсредоточи се обратно върху Куин и си помисли, че раните му са ужасяващи на вид, дори след като вече се намираха в процес на зарастване.
— Срещу кого се изправи? — попита рязко. — И не си прави труда да спориш. Говорих с Джон веднага щом се прибрах. Знам какво си предприел.
Куин вдигна подпухналите си ръце и изписа «К».
— Кор? — предположи Блей.
Куин кимна и направи гримаса, като че движението му причини болка.
— Недей. Недей да се движиш.
Куин махна пренебрежително с класическия си безгрижен маниер, за да отпъди тревогата на Блей. С дрезгав шепот промълви: