Той не беше част от войната. И никога нямаше да бъде.
Никога нямаше да прилича по нищо на Куин, не би изскочил от безопасното си укритие, за да се озове в разгара на битката, да се изправи срещу врага с голи ръце, за да победи и да му поднесе за обяд собствените му топки.
Може би това беше част от причината да се разбира по-лесно със Сакстън. У него нямаше крайности. Освен това беше интелигентен, изтънчен и забавен. имаше прекрасни маниери и вкус за най-хубавите неща от живота. винаги се обличаше добре.
Беше фантастичен в леглото.
Защо звучеше така, сякаш се опитваше да убеди самия себе си в нещо?
Докато Блей разказваше за случилото се в къщата на Асейл, Сакстън застана съвсем близо до него и той подуши успокояващия аромат на одеколона му «Гучи».
— Съжалявам. В главата ти сигурно цари пълен хаос след случилото се.
И на всичко отгоре беше истински светец. Самоотвержен светец. Никога ли не изпитваше ревност? Куин не беше такъв. Куин беше ревнив и обсебващ до крайност.
— Да, така е — отговори Блей. — Смазан съм.
Сакстън посегна и хвана ръката му, стисна я едва забележимо и после отдръпна гладката си и топла длан.
Куин не проявяваше дискретност в нищо. Той беше маршируващ оркестър, «Коктейл Молотов», слон в магазин за порцелан, изобщо не го беше грижа за хаоса, който оставяше след себе си.
— Братството наясно ли е?
Блей се сепна.
— Моля?
— Знаят ли какво е направил?
— Ако са чули нещо по въпроса, не е било от него. Джон изглеждаше притеснен и аз го попитах, така научих историята.
— Редно е да кажеш на Рот. на Тор. на някого. Трябва да получи признанието, което му се полага, макар да не е в негов стил да се интересува от подобни неща.
— Познаваш го добре — отговори Блей.
— Така е. И теб също познавам толкова добре — изражението на Сакстън се напрегна, но въпреки това той продължаваше да се усмихва. — Трябва да се погрижиш за него в цялата тази история.
Доктор Джейн излезе от стаята и Блей се обърна към нея.
— Как е той?
— Не съм сигурна. Какво точно ти се стори, че не е наред? Когато влязох, той лежеше спокойно.
Е, по дяволите, със сигурност нямаше да сподели с нея, че е плакал. Но работата беше там, че Куин никога не би показал подобна слабост, освен ако не изпитваше ужасяваща болка.
— Явно не съм преценил правилно.
Над рамото на Джейн, Блей забеляза начина, по който Сакстън прокара ръка през гъстите си руси кичури.
Беше толкова странно... Сакстън може и да имаше кръвна връзка с Куин, но в този момент приличаше много на Блей, както бе изглеждал той години наред.
В края на краищата несподелената любов придаваше еднакъв облик на лицата, без значение на чертите, които излъчваха това чувство.
Ама че гадост.
44.
В другия край на коридора Тор седеше в едно кресло до болничното легло, в което беше настанен Рот. Вероятно вече беше време да си ходи.
Всъщност отдавна трябваше да го е направил. За бога, дори кралицата вече бе заспала до хелрена си на леглото.
Добре, че Бет не възразяваше срещу присъствието му. Но пък те бяха постигнали съгласие още преди години, което само доказваше колко благотворно влияят на отношенията филмите за Годзила.
В ъгъла Джордж се изтегна в огромното си овално кучешко легло «Орвис» в бежов цвят и се загледа в своя господар. Тъй като не получи отговор, положи глава обратно и въздъхна.
— Той ще се оправи — утеши го Тор.
Ушите на кучето щръкнаха, а рунтавата му опашка потрепна два пъти.
— Да. Обещавам.
Взел пример от животното, Тор също промени позата си и потърка очи. Боже, наистина беше изтощен. Всичко, което желаеше, беше да се пъхне в леглото като Джордж и да спи цял ден.
Проблемът се криеше в това, че макар драмата да приключи, всеки път щом помислеше за онзи куршум, жлезата, отговорна за отделянето на адреналин, започваше да произвежда още. Пет сантиметра вдясно и щеше да засегне югуларната вена, а с Рот щеше да е свършено. Всъщност според Джейн и Мани мястото, на което куршумът бе попаднал по чиста случайност, било единственото «безопасно», и то при положение че си с някого, който може да ти направи трахеотомия в движещ се миниван, без да разполага с нищо друго освен пластмасова тръба и кинжал. Исусе Христе. каква нощ.
Беше благодарен на Скрайб Върджин за ангела. Ако Ласитър не се беше появил, за да поеме шофирането. Тор потръпна.
— Годо ли чакаш?
Тор бързо насочи поглед към леглото. Очите на краля бяха само леко отворени, но все пак устните му бяха разтеглени в слаба усмивка.