Емоциите завладяха Тор с пълна сила, блокираха невротрансмитерите му и отнеха гласа му.
А Рот, като че разбираше. Разтвори свободната си длан и му даде знак да се приближи, макар да не можеше да повдигне ръка.
Когато се изправи и тръгна към леглото, Тор чувстваше краката си нестабилни. В мига, щом стигна до леглото, коленичи до своя крал и пое огромната му длан в своята, завъртя я и целуна гигантския черен диамант, който блестеше на пръста на Рот.
После също като някой лигльо положи глава върху пръстена, върху кокалчетата на своя брат.
През изминалата нощ можеха да загубят всичко. Ако Рот не беше оживял... всичко щеше да се промени.
Кралят стисна ръката му в отговор, а Тор се замисли за смъртта на Уелси и почувства нов пристъп на страх. Да осъзнаеш, че има и други, които можеш да изгубиш, не беше ни най-малко успокоително. По-скоро караше бушуващата в стомаха му тревога да се усили.
Всеки би си помислил, че след смъртта на спътницата си вече няма накъде повече да потънеш в бездната на скръбта. Вместо това ставаше ясно, че се разкриваха все по-дълбоки пропасти.
— Благодаря ти — прошепна дрезгаво Рот. — Задето ми спаси живота.
Тор повдигна глава и я поклати
— Не бях само аз.
— До голяма степен беше ти. Длъжник съм ти, братко.
— Ти би сторил същото.
Дойде ред на властния тон на Рот, негова запазена марка.
— Задължен. Съм. Ти.
— Черпи ме една бира и ще сме квит.
— Искаш да кажеш, че животът ми струва шест долара?
— Не си даваш сметка колко държа на хубавата бира — една голяма кучешка глава си проправи път под мишницата му. Той погледна надолу и каза: — Видя ли? Казах ти, че ще се оправи.
Рот се засмя леко, а после направи гримаса заради болката.
— Хей, приятелю.
Тор се отмести, за да даде възможност на господаря и кучето му да се съберат отново. А после му се наложи да вдигне четирийсеткилограмовото рунтаво животно и да го настани до краля.
Рот засия истински, докато местеше поглед между спящата си съпруга и кучето, което беше готово да се превърне в негова медицинска сестра.
— Радвам се, че това беше последната ни среща навън — заяви Тор.
— Да, обичам грандиозните финали.
— Повече няма да ти позволявам да вършиш такива неща. Ясно ти е, нали? — Тор устреми поглед надолу към ръцете на своя крал и проследи с очи ритуалните татуировки, изписващи потеклото му. — Налага се в края на всяка нощ да си жив, господарю. Правилата за теб са различни.
— Чуй, и преди съм бил прострелван.
— И повече няма да се случва. Не и докато съм жив.
— Какво означава това, по дяволите? Ще ме оковеш във вериги в мазето ли?
— Ако се налага.
Рот сключи вежди, а гласът му зазвуча по-силно.
— Умееш да бъдеш ужасно досаден. Знаеш го, нали?
— Не е нищо лично. И е абсолютно необходимо, за да не се налага да си превързваш раните с долните си гащи.
— Не нося такива — кралят пусна нова усмивка. — Съвсем гол съм отдолу.
— Благодаря за информацията.
— Нали си наясно, че технически погледнато, не можеш да ми даваш никакви нареждания?
Рот имаше право, не можеш да нареждаш нищо на лидера на расата. Но когато Тор срещна невиждащия взор на вампира, той говореше не на краля, а на своя брат.
— Докато Кор не бъде неутрализиран, няма да поемаме никакви рискове по отношение на теб...
— Ако се провежда събрание на Съвета, отивам. Точка по въпроса.
— Няма да има такова. Освен ако ние не го пожелаем, а точно в този момент присъствието ти е наложително единствено тук.
— Дявол да го вземе. Аз съм кралят. — Бет се намръщи в съня си и Рот понижи глас. — Може ли да го обсъдим по-късно?
— Не е необходимо. Приключихме с темата и всеки от братята ме подкрепя по този въпрос.
Тор не отмести очи, когато към него се насочи толкова гневен поглед, че въпреки слепотата си можеше да пробие дупка в черепа му.
— Рот — произнесе ядосано. — Погледни до себе си. Искаш ли да я оставиш съвсем сама? Желаеш ли да те оплаква? Нас ни остави. Ами Бет?
Беше много подло да изиграе коза с неговата шелан, но Тор щеше да се възползва от всяко налично оръжие. Рот изруга и затвори очи.
А Тор знаеше, че е спечелил, когато мъжът зарови лице в косата на Бет и вдъхна дълбоко, като че да подуши шампоана й.
— Разбрахме ли се? — не се предаваше Тор.
— Майната ти — произнесе кралят, притиснал устни към главата на любимата си.
— Добре, радвам се, че всичко е ясно.
След миг Рот вдигна глава.
— Извадиха ли куршума от шията ми?
— Да. Всичко, което ни е нужно, е пушката, от която е изстрелян — Тор погали Джордж по главата. — И няма кой друг да е освен шайката копелета. Само Кор би посмял да извърши подобно нещо.