— Джон казва, че не е било така. Бил е сам, без никакво подкрепление и закрила до тяхното пристигане. Куин е смятал. че трябвало да стори всичко по силите си, за да е сигурен, че ще се измъкнеш.
— Този ненормален идиот.
— Герой по-скоро — произнесе внезапно Бет.
— Лийлан, ти си будна — Рот мигом фокусира вниманието си върху своята шелан. — Не исках да те безпокоя.
— Повярвай ми, да чувам гласа ти, е истинска благодат. Можеш да ме будиш, когато пожелаеш — тя го целуна нежно. — Добре дошъл обратно.
Джон и Тор се съсредоточиха да оглеждат пода, докато те си разменяха нежности.
После кралят насочи вниманието си обратно към тях.
— Куин не е бивало да постъпва така.
— Съгласен съм — изсумтя Тор.
Кралят се съсредоточи върху Джон.
— Да, добре. Ще направим нещо за него. Не знам какво, но. стореното е много героично. Глупаво, но героично.
— Защо не го направиш брат? — намеси се Бет.
В последвалата тишина челюстта на Рот увисна и той не остана сам в клуба. Тор и Джон го последваха.
— Какво? — учуди се кралицата. — Не го ли заслужава? Не е ли вярно, че винаги е опора на всички? И че изгуби цялото си семейство. Да, живее тук, но понякога оставам с впечатлението, че не се чувства на мястото си. Какъв по-добър начин да му благодариш и да му покажеш, че е сред свои? Знам, че никой не поставя под съмнение уменията му на бойното поле.
Рот прочисти гърло.
— Ами според Древните закони.
— Забрави за Древните закони. Ти си кралят, можеш да правиш каквото пожелаеш.
За пореден път настъпи гробно мълчание и дори вентилационната система сякаш онемя.
— Ти какво мислиш, Тор? — попита кралят.
Тор хвърли поглед към Джон и се смая колко силно желание изпитваше да дари с подобна чест момчето, което чувстваше като свой син. Но в момента те обсъждаха Куин.
— Мисля… Да, струва ми се, че идеята не е лоша — чу се да отговаря. — Куин трябва да бъде посветен. А и братята го уважават. По дяволите, това не е първата нощ, в която се проявява. Изключителен боец е, но по-важното е, че през последната година улегна изключително много. Да, мисля, че в момента може да се справи с такава отговорност, а това не е нещо, което бих казал преди.
— Добре, ще го обмисля, лийлан. Предложението ти е прекрасно — кралят обърна лице към Тор. — А сега във връзка със задължението ми към теб. Доближи се към мен, братко мой, и падни на колене. Сега имаме двама свидетели, което е още по-добре.
Тор изпълни заръката и стисна ръката на краля, а Рот оповести на Древния език:
— Тормент, син на Харм, готов ли си да поемеш върху себе си задължението за смъртта на Кор, син на неизвестен баща? Като въпросната смърт бъде дело само и единствено на твоите ръце като възмездие за смъртоносното нападение срещу мен предишната нощ, в случай че нападението бъде доказано като резултат от пряка или непряка заповед на Кор.
Тор постави ръка на биещото си сърце и отговори с цялата си сериозност.
— Готов съм, господарю.
Рот погледна своята кралица.
— Елизабет, кръвна дъщеря на Дариъс от Братството на черния кинжал, обвързана с мен, твоят крал, съгласна ли си да свидетелстваш за милостта, с която дарявам този мъж тук, и да я разпространиш сред всички останали, а също и да се подпишеш на пергамент за удостоверяването на тази прокламация? — когато тя отговори утвърдително, той насочи поглед към Джон. — Терър, кръвен син на Дариъс от Братството на черния кинжал, известен още под името Джон Матю, съгласен ли си да свидетелстваш за милостта, с която дарявам този мъж тук, и да я разпространиш сред всички останали, а също и да се подпишеш на пергамент за удостоверяването на тази прокламация?
Тор преведе отговора на Джон.
— Да, господарю, съгласен е.
— Тогава по силата на властта, предадена ми законно от моя баща, нареждам с настоящото на теб, Тормент, син на Харм, да изпълниш от мое име кралското възмездие — при условие че са налице нужните доказателства — и да ми донесеш тялото на Кор, син на неизвестен баща, в знак на вярност към твоя крал и твоята раса. Клетвата ти е чест за твоята кръвна линия — минала, настояща и бъдеща.
Тор още веднъж се наведе към пръстена, носен в продължение на поколения в рода на Рот.
— Готов съм да служа на твоите заповеди. Сърцето и тялото ми желаят единствено да се подчиняват на твоята абсолютна власт.
Когато вдигна поглед, Рот се усмихваше.
— Знам, че ще ми довлечеш онзи мръсник.
— Точно така, господарю.
— Сега се махайте от тук. Ние тримата имаме нужда да поспим.
Сбогуваха се, а после Тор и Джон се озоваха в коридора, изпаднали в неловко мълчание. Блей спеше пред другата болнична стая, но не се намираше в покой — лицето му беше изкривено в гримаса, сякаш размишляваше дори в съня си.