Докосване по ръката накара Тор да насочи вниманието си обратно към Джон.
— Благодаря ти — изписа Джон.
— За какво?
— Че подкрепи Куин.
Тор вдигна рамене.
— Решението е напълно логично, предвид безбройните случаи, в които се е хвърлял с всички сили в битките. Заслужава го и приемането в Братството не бива да става според потеклото, а по заслуги.
— Мислиш ли, че Рот наистина ще го направи?
— Не знам. Сложно е. Много бумащина стои зад всичко това... Древните закони ще трябва да бъдат редактирани. Но съм убеден, че кралят ще направи нещо за него.
В другия край на коридора Ноуан се появи от една врата, сякаш привлечена от звука на гласа му.
В мига, щом я зърна, Тор загуби контрол върху мислите си и за него имаше значение единствено облечената в роба фигура.
Дявол да го вземе... Беше твърде уязвим, за да се намира в близост до нея, твърде много жадуваше за докосвания, вдъхващи живот, ала в момента не беше в състояние да вземе правилните решения.
Бог да им е на помощ и на двамата, но ако се доближеше до нея, щеше да я има.
С ъгълчето на окото си забеляза, че Джон изписваше нещо с ръце. Струваше му целия самоконтрол да си наложи да извърне глава към него.
— Тя се тревожеше ужасно много за теб. Чакаше тук, отвън, заедно с нас. Мислеше, че и ти си пострадал.
— О... ами. По дяволите.
— Тя те обича.
Добре, не го ли караше това да свърши нещо в панталоните си?
— Не, тя просто. Тя е много състрадателна жена.
Джон прочисти гърло, въпреки че ръцете му вършеха работата на устата.
— Май не съм предполагал, че нещата между вас са толкова сериозни.
Тор се замисли колко нещастен се чувстваше напоследък Джон и само махна с ръка.
— Не. Искам да кажа, не е нищо кой знае какво. Честна дума. Знам към кого изпитвам чувства и на кого принадлежа.
Само че от това отрицание не се почувства добре, нито езикът му, нито ушите, нито пък центърът на гърдите му.
— Съжалявам за. Задето по-рано си изпуснах нервите. Просто. Уелси е единствената майка, която някога съм имал, и. Не знам. От мисълта за теб с някоя друга направо ми се повдигаше. Въпреки че това не е честно.
Тор поклати глава и снижи глас.
— Не смей да се извиняваш, задето те е грижа за нашата Уелси. А колкото до обичта, ще го повторя отново — независимо как изглежда отстрани, докато съм жив, ще обичам една-единствена жена. Без значение какво правя и с кого съм, или как изглеждат нещата отстрани. Разбрахме ли се?
Трудно му бе да понесе грубоватата прегръдка на Джон, веднъж вече го бе разочаровал и нямаше как да не се тревожи, че някой ден това отново можеше да се случи.
Освен това прегръдката беше толкова мъчителна, защото Тор бе искрено убеден в думите си. което правеше гибелта на Уелси неизбежна.
Боже, дали някога щеше да намери изход от този кошмар?
Тази ужасяваща мисъл го накара да отмести поглед и да потърси дребната и неподвижна фигура в другия край на коридора.
Зад гърба й Ласитър пристъпи навън и впери поглед в Тор, а разочарованието, изписано върху лицето му, беше очевидно. Явно някак си бе чул част от казаното.
А може би всичко.
Тор тръгна към Ноуан, а Джон се върна на малкото си парче линолеум пред стаята на Куин.
Поради някаква неясна причина не му се искаше да вижда как братът върви по коридора към онази жена. Струваше му се абсолютно нередно, сякаш някой от законите на Вселената изведнъж бе решил да действа наобратно. Ако го сравнеше със своята собствена ситуация, мисълта, че някога би могъл да има друга жена освен Хекс, му се струваше невъзможна. Въпреки че заради отсъствието й се намираше в непрестанна агония, той пак я обичаше толкова много, че беше станал асексуален.
Но от друга страна... тя беше жива.
Не можеше да отрече, че тази нова връзка се отразяваше добре на Тор. Възвърна си телосложението, което имаше при първата им среща, бе огромен и силен. Освен това от месеци не беше поемал директно към смъртта си, излагайки се на дъжд от куршуми или скачайки от мостове.
В това отношение щафетата беше поета от Куин.
Освен това беше трудно да не одобрява Ноуан. Представляваше пълната противоположност на някоя празноглава глупачка, така тиха и скромна. И не изглеждаше никак зле.
По света имаше толкова по-лоши кандидатки от нея. Търсещи облаги. Надменни представителки на глимерата. Ексцентрични лигли с големи гърди.
Отпусна глава назад и се облегна на бетонната стена, когато ги чу да си говорят. Скоро гласовете им заглъхнаха и той реши, че са си тръгнали вероятно към леглото.