Добре, нямаше да мисли за това.
Останал съвсем сам, той се заслуша в тихото дишане на Блей, като периодично се наместваше и целенасочено отклоняваше мислите си от Хекс.
Интересно, че цялото това чакане и тревогите им му напомниха за старите времена. Те двамата с Блей чакат заради нещо, свързано с Куин.
Боже, имаха късмет, че той изобщо бе жив.
В съзнанието му изплуваха образи от онази къща при реката и видя как Рот се строполява на пода, а Ви опира пистолет в главата на Асейл. Тор се хвърля да защити краля с тялото си. После двамата с Куин претърсват къщата. спорят до плъзгащата се врата. разправят се дали е добра идея най-добрият му приятел да излезе навън в нощта, незащитен и сам.
Налага се да ме оставиш да изляза и да сторя каквото мога.
Погледът на Куин беше непоколебим и в него не се четеше никакъв страх, защото познаваше способностите си, разбираше, че дори да съществува вероятност да не се прибере у дома, той е достатъчно силен и уверен в бойните си умения, че да предприеме всичко възможно да сведе този риск до минимум.
И Джон го пусна. Въпреки че сърцето му негодуваше, съзнанието му се противеше, а тялото му беше готово да блокира пътя навън. И въпреки факта, че там не се подвизаваха новоприети лесъри, а изключително добре обучени главорези, много опитни и свирепи до крайност. Въпреки че Куин беше най-добрият му приятел, мъж, имащ огромна значимост за него, някой, чиято загуба би го разтърсила до основи.
По дяволите!
Джон покри лицето си с длани и го разтърка здраво. Само че това не променяше откритието, което току-що бе направил — нежелано, но и неопровержимо.
Спомни си Хекс на срещата на Братството миналата пролет, когато тя предложи да открие бърлогата на Кор.
Аз мога да се погрижа за това. Особено ако се захвана през деня.
Погледът й беше решителен, а съзнанието ясно. Тя вярваше в себе си и в уменията си.
Имате нужда от мен да сторя каквото е по силите ми.
Когато опря до най-добрия му приятел, не му хареса, но отстъпи настрани и остави мъжа да предприеме каквото бе нужно за доброто на всички, въпреки смъртоносната опасност. Ами ако нещо му се беше случило и той беше умрял? Джон щеше да бъде съсипан... но такъв беше законът на войника, кодексът на Братството.
Кодексът на истинските мъже.
Загубата на Хекс би била нещо толкова по-лошо, защото той беше обвързан вампир. Но истината беше, че докато се мъчеше да я спаси от някаква си жестока съдба, я загуби напълно. Не им остана нищо, нито страст, нито теми за разговор, нито топлина. И всичко е само защото надделя потребността му да я брани.
Вината беше изцяло негова.
Избра си за спътница боец, а после даде на заден, когато рискът от нараняване от хипотетичен стана реален. И Хекс беше права — тя също не искаше той да пострада или да попадне в ръцете на врага, но въпреки това го оставяше да излиза да се бие всяка нощ. Позволяваше му да върши каквото е по силите му, за да е от полза. Не позволяваше на емоциите си да го спрат да изпълнява дълга си, а ако го беше сторила, той би й обяснил търпеливо и с любов, че е роден да се бие, че е изключително внимателен и.
Не бяха ли от един дол дренки?
Между другото, как би се почувствал той, ако някой погледнеше на факта, че е ням, като на причина, ограничаваща способността му да се бие? Как би реагирал, ако му заявяха, че въпреки всичките му други качества и умения, въпреки вродения му талант и инстинктите му, няма да бъде допуснат на бойното поле, защото не може да говори?
Да си жена, в никакъв случай не представляваше някаква форма на инвалидност. Но той се отнесе с нея именно по този начин. Реши, че понеже тя не е мъж, не може да участва в схватки въпреки всичките си качества и умения.
Сякаш самият факт, че имаше гърди, правеше ситуацията за нея по-опасна.
Джон отново започна да търка лицето си, а главата му запулсира от напрежението. Онова, което изпитваше като обвързан вампир, щеше да съсипе живота му. Какво ти, вече го беше съсипало. Защото не беше сигурен, че сега би могъл да си върне обратно Хекс, без значение какво щеше да предприеме.
В едно нещо обаче беше сигурен.
Изведнъж се замисли за Тор и неговия обет.
И знаеше точно какво трябва да стори.
* * *
Докато Тормент се приближаваше към Ноуан, тя остана без дъх. Масивното му тяло се поклащаше в ритъм с походката му, а пламтящият му поглед беше прикован в нея, като че я поглъщаше.
Беше готов за съвкупление, помисли си тя.