Ритъмът излезе от контрол и Ноуан се вкопчи в него за опора, тялото й се рееше, въпреки че беше притисната здраво към пейката, сърцето й се разпадна на миниатюрни парченца и заедно в това се превърна в едно цяло в същия миг, когато насладата внезапно достигна върха си и изригна. Достигането до кулминацията беше съвсем различно този път — по-интензивно и по-продължително. И сякаш отведе и него отвъд ръба в необуздано потръпване.
Струваше й се сякаш продължи цяла вечност, но както при всеки полет, в крайна сметка изоставиха свободата, предлагана от небесата, и се завърнаха на земята. Проясняването на ума беше като неудобно бреме, идващо постепенно.
Той още беше облечен, а също и тя. Робата й все още обгръщаше раменете и ръцете й. А дъските на пейката се впиваха в лопатките и тила й. И въздухът не беше така топъл, както преди малко.
Колко странно, помисли си тя. Въпреки че споделяха толкова емоционални преживявания, тези моменти ги раздалечаваха до крайност.
Чудеше се как се чувства той.
Тормент вдигна глава и впери поглед в нея. На лицето му не личеше конкретна емоция, нито радост, нито тъга, нито вина. Просто я наблюдаваше. — Добре ли си? — попита.
Оказа се, че гласът й явно я е изоставил, и тя кимна, макар да не беше напълно сигурна какво чувстваше. От физическа гледна точка тялото й се намираше в отлично състояние... Всъщност продължаваше да се наслаждава на присъствието му в сърцевината си. Но преди да е наясно какво изпитваше той, не би могла да каже нищо повече.
Последната жена, с която е бил, бе неговата шелан. И със сигурност именно това ангажираше ума му в напрегнатата тишина.
46.
Тор стоеше като замръзнал върху Ноуан. Ерекцията му все още беше в тялото й и той я чувстваше как пулсира, макар да бе заключил с катинар желанието си. Чакаше съвестта си да се разкрещи.
Беше готов за нещо, каквото и да е, което да се изтръгне от гърдите му — отчаяние, гняв, озлобление. Ала изпитваше единствено чувството, че случилото се бе едва началото, не краят.
Премести поглед върху лицето на Ноуан и се взря в чертите й, като търсеше някаква индикация, че е подменил своята шелан с нея, разнищваше и своето съзнание за признаци за тревога, събираше сили за истинския взрив.
Но усещането, което имаше, беше за нещо хубаво и редно.
Вдигна ръка и отмести един рус кичур от лицето й.
— Сигурна ли си, че си добре?
— Ами ти?
— Май че да... тоест наистина съм много добре. Бях готов за всичко друго, но не и за това, ако изобщо ти звучи логично.
Усмивката изгря на лицето й ярка като слънцето, а изражението й придаде такава неземна красота на лицето й, че дъхът му спря.
Толкова добра. Толкова състрадателна. Толкова разбираща. Той не би могъл да направи това с никоя друга.
— Ще възразиш ли да опитаме пак? — попита я тихо.
Страните й пламнаха в по-наситено розово.
— Да, моля.
Гласът й накара члена му да потръпне в нея, а гладката й гореща сърцевина мигом го събуди за живот. Само че не беше честно да я кара да лежи на тази твърда пейка.
Подпъхна ръце под нея, придърпа я по-плътно към гърдите си и остави яките му бедра да свършат работата по повдигането и на двама им. Когато се изправиха, той отново я целуна, като наклони глава и впи устни в нейните с длани, обхванали дупето й, готов да започне движенията си. Повдигаше я и я спускаше върху възбудата си, обсипваше с целувки врата и ключиците й и проникваше в нея все по-дълбоко и под различен ъгъл.
Тя беше невероятна, прилепена плътно до него, обгърна го здраво и това породи у него желание да я ухапе, за да почувства вкуса й.
Бързо. Още по-бързо.
Робата се вееше около тях и Ноуан трябва да бе подразнена също колкото него от плющенето й, защото рязко я дръпна от раменете си и я остави да падне на плочките. А после ръцете й се върнаха около шията му и стегнаха хватката си — което напълно го устройваше.
Тор все повече наближаваше края, а също и Ноуан. Звуците, които издаваше, невероятните й стонове, опияняващият й мирис, люшкащата й се плитка.
Внезапно той забави ритъм, разкъса връзката на плитката и освободи косата й. Гъстите кичури, изтръгнали се от ограничението, се разпиляха по нейните и неговите рамене като лъскаво покривало.
С освобождаването на косата дойде и неговото освобождаване. Два тласъка по-късно тялото му достигна кулминацията и издишането му прозвуча като експлозия.