Ноуан не бе съвсем сигурна какво намеква, но вдигна нагоре едното си коляно, разтвори бедра. и разбра кога я е погледнал, защото се разнесе доволното му ръмжене.
Тормент се придвижи напред между краката й, обхвана бедрата й с ръце и ги разтвори още малко. А после устните му бяха върху нея — топли, копринени, влажни. Усещането за мекото докосване я доведе до нов оргазъм, а той се възползва от него, влезе в нея с езика си, засмука я, откри ритъма й и я отведе още по-надалече.
Ръцете й се заровиха в тъмната му коса и тя задвижи ханш. А само като си помислеше, че бе харесвала секса дотук. Не бе и подозирала колко още й предстоеше да открие.
Той бе зашеметяващо внимателен и щателен в своето търсене и не бързаше, освен когато я извеждаше на върха на сладостта. И когато най-сетне се отдръпна, устните му бяха влажни и зачервени и той прокара език по тях, докато я гледаше изпод притворените си клепачи.
После се надигна, хвана здраво хълбоците й и леко ги повдигна. Ерекцията му бе огромна, но тя вече знаеше, че ще намери мястото си в нея.
И той го стори отново.
Този път тя обърна повече внимание на това, как изглеждаше той, а не как го чувстваше. Извисил се над нея, той се движеше с мощни тласъци, като доставяше удоволствие и на двама им.
Усмивката му бе завладяваща. Еротична.
— Обичаш ли да ме гледаш?
- Да. О, да...
Това успя да промълви, преди вълната на насладата да я понесе към върха, погълнала мислите й, думите й, тялото й, душата й — и да изтрие всичко.
Когато тя най-сетне се успокои и бе способна да фокусира поглед, разпозна напрежението в лицето на Тормент в стегнатата му челюст, в очите му, в издигането и спускането на гръдния му кош. Още не бе стигнал до своето освобождаване.
— Искаш ли да гледаш? — изрече той през зъби.
— О, да.
Когато излезе от нея, ерекцията му бе влажна също както и устните му преди малко. Обхвана я с едната си голяма длан, а с другата се подпря за равновесие на пода, надвесен над отпуснатото й, открито пред него тяло. Като изви раменете си, й даде добра видимост и започна ритмично да движи ръката си, като възбудата му ту се показваше, ту се скриваше в юмрука му.
Дишането му стана по-шумно и накъсано и я правеше съпричастна с усещанията му. Когато настъпи моментът, викът му прокънтя в ушите й, а главата му се отметна назад с вдигната брадичка и оголени зъби. После с ритмични импулси от него се изляха соковете му, които обляха женствеността й и корема й и я накараха да извие гръб в дъга, като че удовлетворението бе нейно.
Когато той най-накрая се отпусна, тя протегна ръце към него.
— Ела.
Той се подчини без колебание и притисна гърди към нейните, преди да се обърне настрани и да поеме тежестта й.
— Достатъчно топло ли ти е? — промърмори. — Цялата ти коса е мокра.
— Не ме е грижа — тя се сгуши в извивката на тялото му. — Чувствам се. перфектно.
Звук на одобрение излезе от гърлото му.
— И ти самата си перфектна. Розалинда.
Когато чу някогашното си име, тя се отдръпна рязко от него, но той я задържа.
— Не мога да продължа да те наричам Ноуан. Не и след. това.
— Не харесвам това име.
— Тогава си избери някое друго.
Тя се взря в лицето му и остана с ясното убеждение, че той няма да отстъпи по този въпрос. Нямаше да я нарича с името, което тя си бе избрала толкова отдавна... а тогава значението му най-точно описваше как тя се чувстваше.
И все пак той може би беше прав. Внезапно вече не се чувстваше като никоя.
— Нужно ти е име.
— Не мога да си избера — отвърна тя, почувствала тъпа болка в сърцето си.
Той погледна към тавана. Нави един кичур от косата й на пръста си. Цъкна с език.
— Есента е любимият ми сезон в годината — каза след малко.
— Не че съм поетичен или нещо такова. Просто ми харесва как листата стават червени и оранжеви. Красиви са на лунната светлина, но по-важното е, че това е една невероятна трансформация. Зеленото на пролетта и лятото просто прикрива истинската природа на дърветата, а всички тези багри, които се появяват със застудяването на нощите, са едно чудо, повтарящо се всяка година. Сякаш компенсират загубата на топлината с този свой огън. Харесвам. есента — той се вгледа в очите й. — И ти си като есента. Красива си и пламтиш ярко, и е време вече да излезеш на показ. Така че аз предлагам. Есен.
В последвалото мълчание тя усети смъдене в ъгълчетата на очите си.
— Какво има? — попита той припряно. — По дяволите, не ти харесва ли? Мога да избера друго. Лилит? Ами Сухана? Или. Джо? Фред? Или Хауърд, мамка му?
Тя постави длан на бузата му.
— Много ми харесва. Идеално е. Занапред ще нося името, което ти ми даде, името на сезона, когато листата пламтят. Есен