— после се надигна и притисна устни към неговите. — Благодаря ти. Благодаря ти.
Той кимна тържествено, а тя обви ръка около кръста му. Тор й даде име и с това все едно я обяви за своя. Накара я да се чувства. преродена.
47.
Мина дълго време преди Тор и Есен да напуснат топлата влажна обител на техния басейн. Той си помисли как никога вече нямаше да влезе на това място, без да мисли за него като за «тяхно».
Задържа пред нея широко отворена вратата към коридора и си пое дълбоко дъх за отпускане. Есен. съвършеното име за съвършената прелестна жена.
Докато вървяха заедно към офиса, краката му оставяха мокри отпечатъци, защото от крачолите на влажните панталони, които беше обул, капеше вода. Тя, от друга страна, не оставяше никакви следи, защото робата й беше суха. За последен път носеше проклетата дреха. Косата й бе толкова хубава, разпусната по раменете. Може би щеше да успее да я откаже и от плитката.
Когато влязоха в тунела, той я обгърна с една ръка и я притегли към себе си. Добре прилягаше под мишницата му. Беше по-дребна от... Така де, Уелси беше много по-висока. Главата на Есен лягаше по-ниско до гърдите му, раменете й не бяха толкова широки, а походката й бе неравна, докато тази на неговата шелан бе гъвкава и плавна.
Ала пък му прилягаше. По различен начин, да, но естествената връзка между телата им беше безспорна.
Когато се приближиха до вратата, водеща към имението, той я пусна и я остави да се качи по стълбите пред него. На най-горното стъпало се пресегна през нея, набра кода и отвори
тежката врата към фоайето, като отново я задържа за нея.
Когато се озоваха вътре, я попита:
— Гладна ли си?
— Умирам от глад.
— Тогава ти върви горе, а аз ще ти донеса нещо за ядене.
— О, мога да хапна нещо в кухнята.
— Не. Няма да стане. Аз ще ти донеса — поведе я към голямото централно стълбище. — Качи се и си легни. Аз ще донеса храната.
Тя се поколеба при първото стъпало.
— Не е нужно да правиш това.
Тор поклати глава, припомнил си цялата им отдаденост в басейна.
— Много е нужно дори. А ти ще ми угодиш, като разкараш тази роба и се пъхнеш гола между чаршафите.
По лицето й се плъзна срамежлива усмивка, която постепенно засия с пълна сила. Сетне се извърна и предложи на погледа му задните си части.
Докато той наблюдаваше как ханшът й се полюшва при изкачването на стълбите, се втвърди. Отново. Стисна с една ръка резбования парапет и му се наложи да погледне надолу към килима, за да се овладее.
Люта ругатня го накара да извърне глава. Лоша дума, но дошла навреме. Прекоси мозайката с цъфналото ябълково дърво и надникна в залата за билярд. Ласитър седеше на дивана, вперил поглед в големия екран над камината.
Макар Тор да бе полугол и подгизнал, влезе вътре и застана помежду ангела и телевизора.
— Слушай, аз.
— Стига бе, мамка му! — Ласитър заразмахва ръце, сякаш се бяха подпалили и се опитваше да отърси пламъците от тях. — Мръдни се, че пречиш!
— Подейства ли? — настоя да узнае Тор.
Последваха още ругатни, след това ангелът рязко се премести встрани в опит да зърне екрана.
— Дай ми една минутка.
— Тя свободна ли е? — изсъска Тор. — Просто ми кажи.
— Аха! — Ласитър посочи към екрана. — Мръсник! Знаех си, че ти си бащата!
Тор с мъка устоя на желанието да вразуми негодника с един юмрук. Бъдещето на неговата Уелси бе заложено на карта, а този тъпак се вълнуваше от теста за бащинство на Мори.
— Подиграваш ли се с мен?
— Не, адски сериозен съм. Гаднярът има три деца от три сестри, що за човек може да е това?
Тор плесна собствената си буза вместо тази на ангела.
— Ласитър... хайде бе.
— Добре де, тук съм, нали така? — измърмори ангелът и изключи звука на телевизора. — Щом още съм тук, значи, има работа за вършене.
Тор се стовари в едно кресло. Подпря главата си с ръце и изскърца със зъби.
— Нищо не разбирам. Съдбата иска кръв, пот и сълзи. Аз се храних от нея, ние. ъ. здравата се поизпотихме, не ще и дума. Бог ми е свидетел, че и достатъчно сълзи пролях.
— Сълзите не се броят — съобщи ангелът.
— Как е възможно?
— Ами ей така.
Е, браво. Фантастично.
— С колко време още разполагам, за да освободя моята Уелси?
— Сънищата ще ти дадат отговора. Междувременно предлагам да идеш да нахраниш твоята жена. По мокрите ти панталони съдя, че здравата си я раздвижил.
Думите «тя не е моя» автоматично се надигнаха в гърлото му, но той ги преглътна с надеждата, че неизричането им някак ще помогне.