Ангелът само поклати глава, като че му бяха ясни неизречените думи. както и бъдещето, което все още оставаше неизвестно.
— Проклет да си — изрече Тор под носа си, стана и тръгна към кухнята. — Проклет да съм и аз.
На около петдесет километра, във фермерската къща, обитавана от бандата на Кор, в застоялия въздух на мазето се разнасяше хриптене — ритмично, накъсано, жалостиво.
Троу се взираше безцелно в пламъка на свещта и никак не се чувстваше добре при мисълта за състоянието на водача им.
Кор бе влязъл в двубой към края на битката при къщата на Асейл. Отказваше да обясни с кого, но трябва да беше някой от братята. И естествено, оттогава не бе получил медицински грижи — не че някой от тях можеше да предложи такива.
Троу изруга наум, кръстоса ръце на гърдите си и се опита да си припомни кога Кор се беше хранил за последен път. Прескъпа Скрайб Върджин. нима през пролетта при случката с трите проститутки? Нищо чудно, че раните му не заздравяваха. Това нямаше да стане, докато не се нахранеше качествено.
Хриповете преминаха в дрезгава кашлица. после възобновиха по-бавния си и по-болезнен ритъм.
Кор щеше да умре.
Този мрачен извод се бе загнездил неумолимо в съзнанието на Троу още откакто дишането на Кор се бе променило преди часове. За да оцелее, водачът им се нуждаеше или от медицински грижи, каквито в Братството можеха да му предоставят, или от кръв от женски вампир — за предпочитане и двете.
Първото нямаше как да му бъде осигурено, а второто се бе оказало извънредно трудно през последните месеци. Вампирското население в Колдуел постепенно отново се увеличаваше, но от нападенията насам тарифата на жените се беше вдигнала още повече. А и Троу все още не бе успял да намери някоя, съгласна да ги обслужи, макар че бе в състояние щедро да плати.
И все пак... предвид състоянието на Кор, дори и това можеше да се окаже недостатъчно. Имаха нужда от чудо.
Неканен, в съзнанието му се появи образът на великолепната Избраница, от която той се беше хранил в медицинския център на Братството. В този момент кръвта й щеше да бъде спасителна за Кор. В буквалния смисъл. Само дето очевидно беше недостъпна. Най-малкото как щеше Кор да събере сили да се храни от нея. А дори и да успееше да го стори, тя несъмнено щеше да разбере, че той е врагът.
Дали всъщност щеше да разбере? Беше го нарекла достоен войник — може би братята бяха скрили от нея самоличността му, за да пощадят чувствителната й натура.
Вече не се чуваха звуци. Никакви.
— Кор? — извика Троу, като бързо се надигна до седнало положение. — Кор.
В този момент се раздаде нов пристъп на кашлица, а после мъчителното дишане продължи.
Най-скъпа Скрайб Върджин, той нямаше представа как другите успяваха да спят. Но пък те от толкова дълго време воюваха, поддържани единствено от човешка кръв, че сънят беше единственият им шанс за презареждане. Благодарение на адреналина Троу бе надмогнал съня още от два часа следобед; тогава бе започнало бдението му над дишането на Кор.
Посегна към мобилния си телефон да провери колко е часът и с мъка фокусира поглед, за да разчете цифрите на дисплея, в такъв отчаян хаос бе умът му.
Още откакто през лятото се бе случил инцидентът помежду им, Кор вече не бе същият. Все още беше властен, взискателен и пресметлив до степен, която стъписваше и шокираше. ала погледът му бе различен, когато гледаше войниците си. Беше по-съпричастен към всеки един, гледаше по друг начин на тях — нещо, което, изглежда, не му бе идвало и наум преди.
Жалко щеше да е тъкмо сега да го изгубят.
Троу потърка очи и най-после разчете часа: пет и трийсет и осем. Слънцето вероятно тъкмо беше слязло под хоризонта, без съмнение небето на изток бе започнало да се здрачава. По-добре щеше да е да се изчака настъпването на истинския мрак, но той нямаше повече време за губене — особено при положение че не беше много сигурен какво върши.
Стана от койката, изправи се в цял ръст, прекоси помещението и разтърси купчината завивки, под които се намираше Зайфър.
— Разкарай се — изръмжа войникът. — Имам още трийсет минути...
— Трябва да събудиш останалите — пошепна Троу.
— О, трябва, значи.
— Налага се ти да си в готовност.
— Налагало се, значи.
— Ще се опитам да намеря жена вампир, която да нахрани Кор.
Това привлече вниманието на войника. Главата на Зайфър се надигна — откъм другия край.
— Наистина ли?
Троу заобиколи койката, за да разговарят очи в очи.
— Погрижи се той да стои тук и бъди готов да го докараш на мястото, чиито координати ще ти посоча.