То се знае, тя бе положила всички усилия да го увещава да остане легнал, но накрая се бе обадила на краля, за да му съобщи да очаква още един.
Когато зави край резбования стълб на парапета, дочу братята да говорят на втория етаж с високи плътни гласове, надвикващи се един друг. Очевидно Рот още не ги беше смъмрил да пазят тишина, което означаваше, че ще има време да обърне едно питие с алкохолно съдържание, преди да се качи.
Защото, така си е, тъкмо от това имаш нужда, когато се олюляваш на краката си.
След внимателна преценка той реши, че разстоянието до библиотеката е по-късо от това до билярдната зала. Докрета до дъбовите врати и замръзна в мига, в който прекрачи под арката.
— Да му се не види.
Поне петдесет книги с Древния закон бяха струпани на пода, а това не бяха и половината. На масата под прозорците с цветни стъкла бяха разпрострени още подвързани в кожа томове, подобно на простреляни войници на бойно поле с извадени на показ вътрешности.
Два компютъра. Лаптоп. Бележници.
Едно изскърцване високо горе го накара да вдигне очи. Сакстън бе стъпил на подвижна дървена стълба и се пресягаше чак до тавана за книга на най-горната полица.
— Добър вечер, братовчеде — каза той от високата си позиция.
Само той му липсваше.
— Какво си наумил с всичко това?
— Изглежда, си доста по-добре — стълбата изскърца отново, когато мъжът слезе с придобивката си. — Всички се бяха притеснили.
— Да, добре съм — Куин отиде при бутилките с алкохол, строени върху мраморния плот на един шкаф. — А ти над какво работиш?
Не си мисли какво правят с Блей. Не си мисли какво правят с Блей. Не си мисли какво правят...
— Не знаех, че си любител на шерито.
— Ъ? — Куин погледна какво си бе налял. По дяволите. Заради конското, което сам си четеше, бе взел погрешната бутилка. — О, да. добре ми понася.
За да докаже думите си, обърна помията на екс и едва не се задави при сладостта й. Сипа си още едно само за да не изглежда като идиот, който не знае какво си налива.
Гадост. Второто беше по-зле и от първото.
С крайчеца на окото си наблюдаваше как Сакстън се настанява на масата, а лампата с месинговата стойка пред него го осветява с перфектното си сияние. По дяволите, приличаше на някой от реклама на Ралф Лорен с червеникавокафявото си сако от туид с външни джобове и жилетката без ръкави под него, служеща явно да топли черния му дроб.
Докато в същото време Куин се кипреше с болнични чехли на бос крак. И шери.
— Е, какъв е големият проект? — попита отново.
Сакстън го погледна със странно пламъче в очите.
— Промяна в правилата на играта, както ти би се изразил.
— О, свръхсекретни дела за краля.
— Именно.
— Пожелавам ти късмет. Очевидно е, че ще си зает за дълго време.
— Ще работя по това месец, а може би и повече.
— Да не би да пренаписваш целия проклет закон?
— Само част от него.
— Караш ме да си заобичам работата. Предпочитам да ме застрелят, отколкото да се занимавам с бумащина — Куин си наля трета чаша от тъпото шери и се постара да не прилича прекалено много на зомби, когато пое към вратата. — Приятни занимания.
— И на теб с твоите дела, братовчеде. Щях и аз да се кача горе, но имам твърде малко време, за да свърша твърде много.
— Ще се справиш.
— Да, така е.
Куин кимна и се отправи към стълбите. Каза си, че поне срещата им не мина зле. Не си беше представил никакви порносцени. Нито бе рисувал в съзнанието си картини как пребива копелето и окървавява контешките му дрехи.
Прогрес. Не ще и дума.
На втория етаж двойната врата към кабинета беше широко отворена и той се спря, като съзря присъстващите. Да му се не види, всички бяха тук. Не само братята и бойците, а и техните шелани, че и прислугата. В кабинета имаше буквално четирийсет души, натъпкани като сардини сред префърцунената мебелировка.
От друга страна, може би имаше логика в това. След проклетата снайперистка атака кралят бе отново зад бюрото си, седнал на своя трон, почти възкръснал от мъртвите. Куин беше съгласен, че това е достойно за празненство.
Преди да пристъпи през прага, Куин понечи да отпие още една глътка от шерито, но като го поднесе до носа си, реши, че не му е по силите. Изсипа червената гадост в една саксия встрани, остави чашата на масичка в коридора и...
В мига, щом го видяха да влиза през вратата, всички замълчаха. Сякаш в кабинета имаше дистанционно и някой бе отнел звука от картината.