Беше минала през куп неща, по-лоши от това.
Крепейки се на едната гордост, щеше да мобилизира самоконтрола си за десет-петнайсет минути. После имаше цял живот на разположение да рухне насаме със себе си.
Изруга под нос, натисна бутона и отстъпи назад, като се насили да погледне към камерата. Докато чакаше, отново изпъна якето си. Потропа с войнишките си обувки. Направи последна проверка на оръжията си в кобурите им.
Заигра се с косата си.
Хубаво де, майната му, какво ставаше?
Наведе се и повторно натисна бутона. Догените тук имаха високи стандарти. При позвъняване се отзоваваха моментално.
При третия опит тя поведе вътрешен монолог колко ли пъти още трябваше да се помоли, за да я.
Вътрешната врата на вестибюла се отвори широко и се появи Фриц със съкрушено изражение.
— Господарке! Толкова съжалявам.
Шумна какофония заглуши следващите думи на иконома и тя се намръщи, като погледна зад гърба на възрастния мъж. Над бялата глава на догена, на върха на централното стълбище се виждаше голяма разпръскваща се тълпа, сякаш току-що бе имало забава.
Може би някой бе обявил публично обвързването си.
Желая им успех, помисли си тя.
— Съобщение за някакво важно събитие ли? — попита, като влезе във фоайето, и се приготви да чуе новина, щастлива за някой друг.
— По-скоро честване — икономът упражни цялата си сила, за да затвори вратата. — Ще оставя другите да ви информират.
Съвършеният иконом, дискретен до мозъка на костите си.
— Идвам при...
— При Братството, знам.
Хекс се намръщи.
— Мислех, че Рот ме вика.
— Да, разбира се, при краля също. Заповядайте в кабинета му.
Тя прекоси мозаечния под и започна да се изкачва, като кимаше на онези, които слизаха надолу — шелани, догени, все хора, които познаваше. Беше живяла с тях само няколко седмици, но те за кратко време се бяха превърнали в нещо като нейно семейство. Щяха да й липсват почти колкото Джон.
— Мадам, добре ли сте? — попита икономът.
Хекс се насили да се усмихне и си даде сметка, че неволно е изругала.
— Да, съвсем добре съм.
Когато стигна до кабинета на Рот, във въздуха витаеше такова одобрение, че практически трябваше да го отмахне като завеса, за да влезе в помещението. Братята до един изглеждаха, сякаш щяха да се пръснат от гордост и самодоволство. Само Куин правеше изключение, толкова се беше изчервил, та приличаше на домат.
Джон бе някак резервиран — изобщо не я погледна и сякаш се бе затворил в себе си.
Иззад бюрото си Рот впери поглед в нея.
— А сега към деловата част — обяви кралят.
Вратата се затвори зад гърба й, а тя все още нямаше представа какво става. Джон отказваше дори да я погледне, а кралят. По дяволите, имаше рана на врата. Стига този омотан бинт да не беше някой нов моден аксесоар.
Всички се успокоиха и утихнаха, станаха сериозни.
О, боже, трябваше ли да го правят пред цялото Братство? Но какво друго бе очаквала? Братята имаха толкова силно изявено чувство за сплотеност, че разбира се, всички държаха да присъстват, когато нещо важно предстоеше да намери своя край.
Тя събра всичките си сили.
— Да приключваме с това. Къде да подпиша?
— Какво? — намръщи се Рот.
— Къде са документите?
Кралят погледна към Джон, после обратно към нея.
— Никога не уреждам подобни въпроси на хартия. Никога.
Хекс се огледа, после се съсредоточи върху Джон, за да разчете емоционалната му решетка. Той беше. притеснен. Натъжен. И толкова силно целеустремен, че тя за момент се почувства объркана.Попита настоятелно.
— Какво става тук, по дяволите? —
Гласът на краля беше висок и ясен.
— Имам задача за теб... ако проявяваш интерес. Нещо, за което уверено мога да твърдя, че ще изпълниш с голямо умение. Стига да имаш желание да ни помогнеш.
Хекс се втренчи, шокирана, в Джон. Той беше отговорен за това, помисли си. Какъвто и механизъм да работеше в тази стая, той го беше задействал.
— Какво си намислил? — отправи въпроса директно към него.
Това го накара най-после да я погледне. Той вдигна ръце и изписа:
— Ние сме ограничени във възможностите си. За тази работа се нуждаем от теб.
Тя премести поглед към Рив и видя в отговор мрачната му сериозност — нищо повече. Нямаше ограничения, нямаше «забранено за момичета». Същото важеше и за останалите мъже в стаята. Долавяше единствено спокойното приемане на присъствието й. и на способностите й.
— Какво точно се иска от мен? — бавно попита краля.
Когато той заговори, Хекс продължи да гледа Джон, докато чуваше фрази като бандата на копелетата. опит за убийство. бърлогата им. пушка.