Клепачите й се спуснаха и той имаше чувството, че тя го сканира по своя си неподражаем начин. Изпъна рамене под погледа й — не се боеше да й покаже какво има в ума му, в сърцето му, в душата му.
Там имаше единствено любов към нея.
Той искаше тя да се върне.
Нямаше какво да крие.
И беше обмислял дълго условията, които й изложи, и искрено ги приемаше. Това не беше вярата на току-що обвързания мъж, очакващ, че в живота всичко ще върви по мед и масло, само защото държи момичето на мечтите си в своите обятия, а бъдещето ще е тъй светло и ярко, та ще му се налага да носи слънчеви очила.
Сега говореше мъжът, живял месеци без своята спътница, минал през долината на смъртта, осъзнавайки, че любимата му е на същата планета, но не и в живота му; мъжът, който бе излязъл от другата страна на ада с ново разбиране за себе си. и за нея.
Готов беше да срещне очи в очи реалния живот, готов беше. на компромис.
И току-що бе отправил безмълвна молитва да не e единственият готов на това.
Докато Хекс се взираше в Джон, установи, че мига като идиот. Проклятие, та тя не бе очаквала нищо от случилото се: личното обаждане на Рот, предоставената й възможност и най-малко онова, което Джон й казваше сега.
Той беше напълно искрен.
Думите му не следваха пресметлив план, за да я върне в живота си — и за да разбере това, дори не й бе нужно да чете емоционалната му решетка. Просто това не беше в негов стил.
Той стоеше зад абсолютно всяка своя дума.
И все още бе обвързан с нея, слава богу.
Но за съжаление... те вече бяха минали през това. Тогава тя бе готова за дълъг нормален живот с него. А какво се получи? Беше съсипала най-важната връзка в живота си.
— Сигурен ли си, че ще приемеш отиването ми в скривалището им и че евентуално може да ми се наложи да вляза в схватка с тях? Без подкрепление?
— Ако ти се случи нещо, съдбата ми ще е същата като на Тор. На сто процента. Но страхът няма да ме накара да се опитвам да те задържа у дома.
— Беше категоричен, че не искаш никога да бъдеш на мястото на Тор.
Джон вдигна рамене.
— Но аз, така или иначе, съм в подобна позиция, когато не сме заедно. След раняването ти ми дойде идеята, че ако те убедя да не се биеш, не ме заплашва неговата съдба, че няма да бъда изложен на ужаса да бъдеш проводена или. нещо по-лошо. Но пък центърът на Колдуел съвсем не е най-безопасното място на планетата, а и при Трез не работиш в обкръжението на дечица. И по-важното, аз съм с теб във всичко — било то в старостта, в градския автобус или когато си простреляна от врага. Ако се случи нещо с теб, и с мен е свършено.
Хекс присви очи. Можеше да разчете емоционалната му решетка, но не и всяко кътче от мозъка му, а преди да се отвори за него и да даде воля на надеждите си, от изключителна важност бе да се увери, че той добре е обмислил всичко това.
— Ами след това? Да речем, че открия пушката, донеса я тук и се окаже, че това е използваното оръжие. Ами ако поискам да ги погна? Рот не е мой крал, но го харесвам и съм много ядосана, че някой се е опитал да го очисти.
Погледът на Джон не трепна, което я накара да повярва, че е обмислял такъв развой на събитията.
— Стига да не трябва да се бия заедно с теб, ще го приема. Ако се наложи да дойда като подкрепление, така да е, ще се справяме според ситуацията. аз ще се справям — поправи се. — Просто не искам да съм на едно и също място с теб, ако може да се избегне.
— Ами ако поискам да запазя службата си при Трез? За постоянно.
— Това го решаваш ти.
— А ако искам да продължа да живея в хижата си?
— Нямам право да изисквам нищо на този етап.
Това, разбира се, беше всичко, което искаше да чуе: никакви ограничения спрямо нея, свобода да избира, свобода да е равнопоставена.
Господи, колко й се искаше да му повярва. Раздялата с него бе най-мрачният и тежък период в живота й. Но работата бе в това, че тя бе привикнала към хроничното страдание. Единственото по-лошо беше да се обрече отново на същия ад. Това вече не би могла да понесе.
— Не правя това само за да се «сдобря » с теб, Хекс. Искам го, разбира се, страшно го искам. Това е начинът, по който очаквам нещата да вървят занапред. И както казах, думите не означават нищо. Предлагам да се заловиш с работата и да видим какво ще стане. Нека ти докажа с действията си онова, което изприказвах.
— Нали си даваш сметка, че не бих понесла още един такъв пристъп на паника от теб. Не мога... толкова е трудно.
— Безкрайно съжалявам — не само изписа думите с жестове, но ги и изговори с устни, а срамът по лицето му се заби в гърдите й като нож. — Съжалявам, не бях подготвен за реакцията си, защото не бях обмислил усложненията, докато не затънах в тях. Не се справих добре и искам да ми дадеш шанс да се поправя. Но не те пришпорвам, ти ще решиш кога.