Това щеше да развали всичко.
ЗИМА
53.
Ласитър седеше в основата на главното стълбище и се взираше в изрисувания таван три етажа над главата му. Огледа образите на бойци, възседнали жребците си, и сред облаците над главите им зърна онова, което търсеше, но не желаеше да види.
Уелси беше по-далечна от всякога, още по-свита и прегърбена сред онова поле със сиви скали.
Истината беше, че той започваше да губи надежда. Скоро щеше да е на такова голямо разстояние, че изобщо нямаше да могат да я виждат. И тогава вече всичко щеше да приключи: с нея беше свършено... с него беше свършено... А също и с Тор.
Смяташе, че отговорът е Ноуан. В началото на есента вече бе решил, че проблемът е разрешен. В нощта, когато Тор най-накрая спа с нея, както си бе редно, тя се яви на масата без качулка и без онази нейна ужасна роба. Носеше рокля, синя като метличина, която й беше твърде голяма, но въпреки това беше прекрасна. Косата й бе разпусната и се стелеше по раменете й като истински водопад. Помежду им личеше хармония, до която се стигаше само след часове необуздан секс.
В този момент Ласитър опакова багажа си. Въртеше се из стаята си. Крачи в продължение на часове в очакване да бъде призован от Създателя.
Когато слънцето отново залезе, обясни си закъснението с административно забавяне. След като пак изгря, вече започна да се тревожи.
После се примири.
А в момента беше изпаднал в паника.
Седеше, вперил поглед в илюзорния образ на мъртвата жена, и установи, че се пита същия въпрос, който Тор беше задавал толкова много пъти.
Какво повече иска Създателят от мен?
— Какво гледаш?
Когато плътният глас на Тормент прекъсна разсъжденията му, той погледна към него. Явно беше излязъл от скритата врата под стълбището. Беше облечен в черни спортни панталони и тениска, а кожата и тъмната му коса лъщяха от пот.
Като се изключеха страничните ефекти от тренировката, изглеждаше прекрасно. Но така ставаше с тях, като се хранеха, правеха секс и бяха здрави.
Впечатлението, че кипи от жизненост, обаче изчезна, когато погледите им се срещнаха. Което означаваше, че под повърхността се криеше все същата загриженост, винаги налице, хронична тревожност.
Тор се приближи и седна, като бършеше лицето си с кърпа.
— Казвай какво става.
— Тя продължава ли да ти се присънва? — нямаше нужда да уточнява коя е «тя». За тях двамата имаше значение само една жена.
— За последно преди седмица.
— Как изглеждаше? — сякаш не знаеше. Нали в момента я наблюдаваше.
— Още по-далечна — Тор взе кърпата от шията си и я опъна между юмруците си. — Сигурен ли си, че просто не пристъпва към Небитието?
— Да ти изглеждаше щастлива?
— Не.
— Това отговаря на въпроса ти.
— Правя всичко каквото мога.
Ласитър погледна нагоре и кимна.
— Знам, че е така. Наистина го знам.
— Значи, ти също се тревожиш?
Нямаше нужда да отговаря.
В настъпилата тишина двамата седяха редом, с ръце, увиснали от коленете, а метафоричната тухлена стена, пред която бяха изправени, блокираше напълно хоризонта им.
— Може ли да бъда откровен с теб? — заговори братът.
— Мисля, че така ще бъде най-добре.
— Ужасен съм. Не разбирам какво ми убягва — той отново потърка лицето си с кърпата. — Не спя много и не мога да реша дали причината е, че се боя от онова, което може да видя или пък може да не видя. Не знам как тя понася всичко това.
Никак, бе тъжният отговор.
— Говоря с нея — промълви Тор. — Когато Есен спи, аз сядам в леглото и говоря в мрака. Казвам й...
Когато гласът на Тор пресекна, на Ласитър му се прииска да закрещи, при това не защото го смяташе за лигльо. По-скоро защото го болеше да долавя агонията в гласа му.
По дяволите, в някакъв момент от изминалата година явно беше придобил съвест или нещо подобно.
— Казвам й, че още я обичам, но че съм сторил каквото мога, за да. ами, не да запълня празнотата, оставена от нея, защото никой не би могъл да заеме мястото й, а да заживея поне някакво подобие на живот.
Тор продължи да говори с тих и тъжен глас, а Ласитър внезапно беше обзет от ужас, че по някакъв начин го е подвел, че е объркал всичко, взел е погрешно решение и е пратил този злочест несретник в невярната посока.
Прехвърли в главата си всичко известно му за ситуацията, анализира всяко свое решение, стъпка по стъпка. Не откри грешки или неверни ходове. И двамата бяха сторили всичко по силите си.