В началото усещането беше сякаш още държи в ръце чаршафите и топлината продължава да я облива, придружена с усещането за тежест в корема. От лицето й продължаваше да се лее пот и тя хвърли поглед към термостата на стената, като реши, че се е повредил или е нагласен на твърде висока температура. Но не, показваше двайсет и един градуса.
Сбърчила чело, тя погледна надолу към себе си. Въпреки че носеше само тениска и чифт от така наречените панталони за йога, имаше чувството, че е облякла якето, което обикновено носеше при излизанията им с Хекс.
Усети режещ спазъм в долната част на корема и като че някой стисна утробата й в юмрук, а краката й се подкосиха и тя нямаше избор, освен да се свлече на пода. Това беше нещо хубаво, поне временно. Бетонът беше хладен и тя се просна на него, докато не беше обзета от следващия мощен пристъп.
Притисна ръце към таза си, сви се на кълбо и отметна глава назад, сякаш се мъчеше да се спаси от онова, което беше превзело тялото й.
И после се започна.
Вагината й, която пулсираше леко, откакто с Тор бяха споделили онези страстни мигове, преди той да излезе, като че придоби свое собствено сърцебиене и молеше за единственото, което би й предложило някакво облекчение.
Мъж.
Сексуалният глад я заля с такава сила, че тя не би могла да стои права, ако й се наложеше, не би могла да мисли за нищо друго, дори да се постараеше, и не би могла да изрече смислено изречение, ако поискаше.
Беше толкова по-зле, отколкото със симпата.
И всичко се случваше по нейна вина... Изцяло по нейна вина.
Не беше ходила в Светилището. Минаха. Най-скъпа Скрайб Върджин, минаха месеци, откакто последно се яви в Далечната страна, за да регулира цикъла си. Вярно, че нямаше нужда от кръв, защото Тор я хранеше. Освен това не желаеше да пропуска и миг с него.
Трябваше да се досети, че ще се случи нещо такова.
Стисна зъби и задиша тежко, докато отмине новият пристъп. После точно когато той отслабна и тя се канеше да извика за помощ, вратата се отвори със замах. Доктор Манело се закова на място, а лицето му показваше пълно объркване.
— Какво става. — той се опря на касата на вратата и изведнъж похлупи с шепи слабините си. — Добре ли си?
Жаждата й отново се издигна до кресчендо и тя за миг улови замъгления му образ как той стои насреща й разтреперан, а после клепачите й се затвориха, челюстта й се стегна и за миг изгуби съзнание.
От разстояние го чу да произнася:
— Ей сега ще доведа Джейн.
В желанието си да получи още от хладината на пода Есен се обърна по гръб, но тъй като краката й отказаха да се изпънат, контактът с повърхността не беше достатъчно голям. Обратно на една страна. После по корем, въпреки че краката й се стремяха да се притиснат обратно към гърдите й.
Избута ги надолу с ръце в опит да поеме контрол върху усещанията си и да промени позата си. Помъчи се да диша дълбоко или да изпъне крака и ръце с надеждата да намери облекчение.
Нямаше такова. Тя се намираше в центъра на бърлогата на лъва и огромните зъби на потребността се впиваха в нея, разкъсваха плътта й, огъваха костите й. Това беше кулминацията на онези горещи приливи, които тя бъркаше с изблици на страст, внезапните усещания за студ, които вземаше за предчувствия, и леките замайвания, за които винеше обилната храна. На това се дължеше цялото й изтощение. Неутолимият апетит. Вероятно тук се криеше и причината за бурния секс, който имаха напоследък с Тормент.
Докато стенеше, чу някой да произнася името й и реши, че този някой говори на нея. Но докато копнежът й не замря за малко, не успя да отвори очи, за да се убеди, че наистина не е сама.
Доктор Джейн беше коленичила до нея.
— Есен, чуваш ли ме?
— Аз.
Бледата ръка на лекарката отметна заплетените руси кичури от лицето й.
— Есен, мисля, че това е периодът ти на нужда. Възможно ли е да съм права?
Есен кимна, но хормоните се разбушуваха отново и заглушиха всичко освен всепоглъщаща потребност от сексуално удовлетворение. Което тялото й знаеше, че може да получи само от мъж.
От нейния мъж. Онзи, когото обичаше. Тормент...
— Да, да, ще му се обадим.
Есен протегна длан и сграбчи ръката на Джейн. Наложи на устата си да се задейства и отправи настоятелна молба към лечителката:
— Не му се обаждай. Не го поставяй в това положение. Това би го убило.
Да й служи в период на нужда? Никога не би сторил такова нещо. Сексът беше едно, но той вече беше изгубил дете.
— Есен, драга. Изборът би трябвало да е негов, не мислиш ли?
— Не му се обаждай. Да не си посмяла да му се обадиш.