В джоба му телефонът завибрира, когато се получи съобщение, но той не му обърна внимание и се затича. Снежната покривка заглушаваше звука от стъпките му и благодарение на студения вятър, духащ срещу него, миризмата му нямаше да го издаде — не че тези глупаци, тъй или иначе, биха забелязали нещо.
В последния миг обаче нещо им подсказа за присъствието му и те се завъртяха. Не би могъл да моли за по-добра реакция.
Заби остриетата си право в шиите на нещастниците, преряза сънните им артерии и им отвори по една втора уста под брадичките. Те вдигнаха ръце, а той се стрелна в пространството помежду им, готов да ги съпроводи до земята, ако бе необходимо. О, но не. Нещастниците вече коленичеха. Подсвирна през зъби, за да сигнализира на останалите и извади телефона си, за да повика Бъч да разчисти.
Замръзна на място. Полученото съобщение беше от доктор Джейн.
Искам те у дома незабавно.
— Есен.? — братята се появиха иззад ъгъла, а той вдигна поглед. — Трябва да изчезвам.
Фюри се намръщи.
— Какво е станало?
— Не знам.
Мигом се дематериализира и се отправи на север. Дали се беше наранила? Може би се бе случило, докато е работела в клиниката? Или. Дявол да го вземе. Ами ако са били навън с Хекс и някой я е нападнал?
Прие форма обратно на стълбите пред имението и едва не строши вратите на вестибюла. Добре, че Фриц спести необходимостта да викат майстор, като отвори бързо вътрешната врата.
Прелетя като светкавица покрай иконома. Беше повече от сигурен, че мъжът му говореше нещо, но не беше в състояние да проведе този или някакъв друг разговор. Достигна до скритата врата и се втурна презглава в подземния тунел.
Първият намек какво точно не е наред дойде, когато влетя в офиса.
Изгуби контрол над тялото си. Сигналите, подавани от мозъка му, бяха прекъснати от външна намеса, която изглеждаше съвършено нелогична — кожените му панталони се издуха от внезапна ерекция, а единственото, ангажиращо съзнанието му, беше натрапчивата мисъл да открие Есен и.
— О, по дяволите. не. — думите му бяха прекъснати от писък, долетял от помещение в другия край на коридора. Остър и ужасяващ, викът принадлежеше на жена, изпитваща огромно страдание.
Тялото му реагира мигом, потръпна, завладяно от остра потребност. Трябваше да се добере до Есен. Ако не й предоставеше услугите си, тя щеше да прекара следващите десет или дванайсет часа в ада. Имаше нужда от мъж — от него — който да бъде в нея, да се погрижи за нея.
Тор се втурна към стъклената врата с протегнати ръце, готови да изтласкат прозрачната чуплива бариера помежду им.
Спря се в мига щом я отвори.
Какви ги вършеше, по дяволите? Какви ги вършеше?
В коридора проехтя нов писък и той се почувства отмалял, когато вълната от сексуален инстинкт почти го повали на колене. Разсъжденията му отново бяха заглушени, мисловните му процеси секнаха и в главата му имаше само едно — да обладае Есен и да облекчи мъките й.
Но щом хормоните се успокоиха, мозъкът му отново се намеси.
— Не — кресна. — И дума не може да става.
Оттласна се от вратата и се запрепъва назад, докато не се удари в бюрото; тогава го сграбчи, за да устои на следващия пристъп.
Пред погледа му преминаха образи на Уелси в периода й на нужда, онзи, по време на който заченаха своето бебе, кризите й бяха незатихващи и мъчителни, както и поривите на неговото тяло. Неговата Уелси изпитваше такава болка, ужасяваща болка...
Прибра се у дома точно преди изгрева, беше гладен и уморен и си представяше как ще се наслади на хубаво ядене и някоя тъпотия по телевизията, преди да заспят, притиснати един до друг. но в мига щом влезе през гаража, почувства същата реакция, с каквато се бореше в момента — завладяваща необходимост за секс.
Само едно нещо предизвикваше такъв отклик.
Шест месеца по-рано Уелси го бе накарала да обещае в името на свещения им съюз, че следващия път, когато изпаднеше в период на нужда, той няма да й дава медикаменти. Боже, какъв скандал си спретнаха. Той не желаеше да я изгуби на родилното ложе; също както много други обвързани мъже, предпочиташе да останат бездетни до края на дългия си живот, отколкото да се лиши от нея.
— Ами твоите битки? — кресна му тя. — Ти се подлагаш на не по-малка опасност от родилното ложе всяка нощ.
Не можеше да си спомни какво отговори на това. Без съмнение постарал се бе да я успокои, но не се получи.
— Ако нещо се случи с теб — заяви му тя, — аз също няма да имам нищо. Нима мислиш, че не изживявам този кошмар всяка нощ?
Какво й отговори той? Мамка му, не знаеше. Но си представяше съвсем ясно лицето й, когато тя го погледна в очите тогава.