— Да отидем заедно и не ме е грижа дали е съгласна, или не. Ще я освободиш от тези мъки, дори ако се наложи да я държа притисната към пода.
Тор пое няколко глътки въздух за кураж, като подръпваше кожените си панталони.
Джейн му говореше, като без съмнение разясняваше всички етични страни на ситуацията, но той не я чуваше.
Изминаването на коридора като че отне цяла вечност. С всяка крачка нуждите на организма му се засилваха и го превръщаха в бомба, изтъкана от инстинкти. Когато достигна до вратата на помещението за възстановяване, в което се намираше тя, вече се беше превил надве и се държеше между краката, въпреки присъствието на доктор Джейн. Членът му пулсираше, а тазът му беше напрегнат.
Отвори вратата.
По дяволите.
Костите му почти се пречупиха на две, когато част от него се устреми напред, а другата се опитваше да го задържи, като стискаше касата на вратата.
Есен лежеше по корем на леглото с едното коляно, притиснато към гърдите, а другият крак беше протегнат под странен ъгъл. Чаршафът се беше усукал около кръста й и беше подгизнал от пот, косата й представляваше заплетена купчина, покриваща гърба й. Около устата й имаше петна от кръв — вероятно беше хапала устните си.
— Тормент... — прозвуча деформираният й глас. — Не... Върви си.
Той се спусна към леглото и изпречи лицето си пред нейното.
— Време е това да бъде спряно.
— Върви. си. — кървясалите й очи срещнаха неговите, но без да се фокусират, а по хубавото й лице се стичаха сълзи. Хормоните бяха придали на кожата й прасковен оттенък, като че беше стара ръчно оцветена фотография. — Върви.
Стонът, прекъснал думите й, прерасна в нов писък.
— Донеси лекарствата — излая той на лечителката.
— Няма да ги приеме.
— Донеси ги! Ти може и да се нуждаеш от съгласието й, но на мен със сигурност не ми е нужно.
— Първо говори с нея.
— Не! — изкрещя Есен.
В този момент настъпи пълен хаос, всички крещяха едновременно, докато не дойде ред на следващия пристъп, който накара Тор и Есен отново да млъкнат, обзети от напрежение.
Появата на Ласитър се случи в един кратък миг между утихването на поредната криза и началото на нова доза разправии. Ангелът пристъпи към леглото и протегна длан.
Есен мигом се успокои, очите й престанаха да са така изцъклени, а крайниците й се отпуснаха. Облекчението на Тор, сякаш изобщо можеше да изпита такова, се изчерпваше с това, че поне болките й малко са утихнали. Той продължаваше да е в плен на потребността, но поне тя не се мъчеше.
— Какво направи с нея? — попита доктор Джейн.
— Това е само транс. И няма да продължи дълго.
Наистина впечатляващо. Вампирите притежаваха по-силно съзнание от хората и фактът, че ангелът успяваше да изтръгне от нея подобна реакция, като се имаше предвид състоянието й, даваше да се разбере, че има в запас специални фокуси. Очите на Ласитър потърсиха тези на Тор.
— Сигурен ли си?
— За какво? — тросна се той. Дявол да го вземе, беше на ръба да изгуби разсъдъка си в цялата тази история.
— Че не искаш да й служиш.
Тор се изсмя ледено.
— Не е на дневен ред.
С цел да докаже, че е напълно сериозен, той се спусна надясно, където чакаше поднос със спринцовки, очевидно предназначени за Есен. Сграбчи две, заби ги в бедрата си и се инжектира със съдържанието им.
Зазвучаха крясъци, но не продължиха дълго. Какъвто и да беше коктейлът, ефектът му беше мигновен и го повали на пода. Последното, което видя, преди да изгуби съзнание, беше замъгленият поглед на Есен, проследил го как се свлича долу.
58.
Докато Куин и Джон се взираха в нея със странно безизразни лица, Лейла се поизправи върху твърдия стол, на който седеше.
Озърна се из заведението и забеляза единствено хора, които кротко се наслаждаваха на десертите в чиниите си, сходни на нейните, така че й беше трудно да разбере какво нередно имаше.
— Отвън ли се случва нещо? — прошепна и се наведе по-близо до тях. Най-общо казано, на нея й се струваше, че хората до голяма степен наподобяваха вампирите — опитваха се да живеят живота си без конфликти. Но тези двама мъже щяха да забележат, ако ставаше нещо нередно.
Куин я погледна и се усмихна, но усмивката не достигна очите му.
— След като нахрани мъжа, какво стори? Ами те?
Лейла се намръщи, като й се прииска да й обяснят какво не беше наред.
— О... Ами аз се опитах да ги убедя да го закарат в тренировъчния център. Реших, че след като неговият другар е бил лекуван там, същото може да се случи и с него.
— Мислиш ли, че нараняванията му може да са били фатални?