Във въздуха започнаха да прехвърчат снежинки, а Кор смени позицията си и се затича редом с дясната си ръка Троу. Следвайки ги, тя се дематериализира на покрива на друга сграда. После на трета. Къде ли отиваха, запита се тя, когато напуснаха бойния район.
Близо километър по-нататък, Кор се спря на улицата, като очевидно се чудеше дали да поеме надясно, или наляво. Троу го настигна и двамата си размениха гневни думи. Може би Троу бе осъзнал, че се движат в погрешна посока?
Докато се караха, тя хвърли поглед към небето. Погледна часовника си. По дяволите. В края на нощта Кор щеше да се дематериализира и именно така тя щеше да го изгуби. При положение че инстинктите й се простираха само до определени граници, той щеше да излезе от обхвата й, когато изчезнеше в нищото.
Но сега поне разпознаваше решетката му. И рано или късно, той или някой от войниците му щяха да пострадат и да се наложи да бъдат откарани с автомобил. Това беше нещо неизбежно и именно така Хекс щеше да се добере до тях. Не можеше да проследи разбърканите им молекули, но кола, миниван или джип — това беше по силите й. И нямаше спор, че от месеци им беше време за сериозно нараняване.
Изведнъж Кор се затича отново, като заобиколи сградата, на чийто покрив се намираше тя, с което я принуди да се размърда. С мрачна целеустременост тя закрачи по скърцащия сняг върху покрива, следвайки го, като се провираше между вентилационни системи и други технически съоръжения. Когато достигна от другата страна, тя...
Джон Матю.
Мамка му, нейният Джон беше наблизо. Какво ставаше, по дяволите? Беше й казал, че ще си остане вкъщи, защото тази нощ не е дежурен. С кого беше излязъл? Куин се бе отказал от хойкането си. А и бездруго тук не беше мястото за подобни подвизи. Това беше районът на театрите.
Дематериализира се на корниза на сградата и погледна надолу. Джон стоеше от отсрещната страна, в сенките в началото на пряката, с Куин и. Лейла. Която бе отпусната в ръцете на Куин, явно припаднала.
По дяволите. Очевидно долу се случваха драматични събития. Много драматични, заплашващи да унищожат изцяло емоционалната решетка на Избраницата.
Хекс разбърка молекулите си и прие форма пред Джон, с което го стресна до крайност.
— Тя добре ли е?
— Чакаме Бъч — изписа Джон.
— Той на път ли е вече?
— Трябва да разчисти в другия край на града. Но ни е нужен възможно най-скоро.
Нямаше спор за това. Каквото и да се беше случило, явно беше нещо сериозно.
— Вече можеш да ме пуснеш на земята — обади се Лейла с дрезгав глас.
Куин поклати глава и продължи да я държи високо над снега.
— Чуйте, Ай Ем не е далече — Хекс извади мобилния си телефон и го размаха. — Ще ми позволите ли да му се обадя?
— Да, би било идеално — отговори Куин.
Хекс набра номера на сянката и докато телефонът звънеше, тя се взираше в Джон.
— Здравей, Ай Ем, как си? Да. Аха. Откъде знаеш? Да, нужно ми е превозно средство в района на театрите. Върхът си, Ай Ем — разговорът приключи. — Готово. Ще е тук до не повече от пет минути.
— Благодаря — изписа Джон.
— Какво има? — попита Куин, тъй като Лейла изведнъж се напрегна.
Хекс присви очи срещу Избраницата, тъй като решетката й изведнъж се освети. От напрежение. И срам. И болка.
— Той е тук — прошепна Избраницата. — Съвсем наблизо е
Джон и Куин мигом посегнаха към оръжията си, което изискваше върховна сръчност от страна на Куин, като се имаше предвид, че още държеше Лейла на ръце. За кого говореше тя, по дяволите?
— Кор — прошепна Хекс, когато проследи погледа на Избраницата. И после навърза нещата. — Мили боже... Кор?
Ай Ем избра точно този момент да се появи със своето ВМИ Х5 и миг по-късно вече държеше вратата отворена. Куин се втурна към джипа, а Лейла не се възпротиви, когато я натовари вътре, подобно на някой чувал.
— Вземете автомобила — обърна се към мъжете Ай Ем. — Ползвайте го като свой собствен.
Куин благодари, а Джон и Хекс се спогледаха за миг, като че си казаха «А сега какво?».
Тя се подготви за мъжко перчене и й се прищя да изругае.
— Ние ще я откараме — изписа Джон. — Ти остани и свърши каквото се налага.