И Джон не шофираше обратно към имението — нямаше причина да се връщат в базата. Вместо това щяха да се насочат към предградията и да се движат в кръг в райони, пренаселени от хора, та Лейла да има достатъчно време да се възстанови и да се дематериализира обратно в имението.
Куин погледна към нея. Тя се взираше през стъклото до себе си, а гърдите й се повдигаха и спускаха учестено. Но да, да установиш, че си помагала на врага — че вероятно си спасила живота му — не беше нещо, което лесно може да се приеме.
Той се наклони към нея, положи ръка на крака й и го стисна леко.
— Всичко е наред, сладурче.
Тя не се обърна към него.
— Как можеш да кажеш това?
— Не си знаела.
— Той остана в града. Не ни последва.
Добре беше да се знае.
— Ще ми кажеш, ако това се промени, нали?
— Задължително — гласът й звучеше глухо. — На мига.
Куин изруга под нос.
— Лейла, погледни ме — когато тя не го стори, той опря показалец в брадичката й. — Хей, нямала си представа кой е той.
Лейла затвори очи, сякаш си пожела да може да върне времето до нощта, в която бе срещнала мъжа, и да оправи всичко.
— Ела насам — заговори той и я придърпа в прегръдките си.
Докато я притискаше към себе си, тялото й беше сковано и когато потърка гърба й, усети огромното напрежение в мускулите й.
— Ами ако кралят ме прогони? — произнесе тя с уста, долепена до гърдите му. — Ами ако Фюри...
— Няма да го направят. Ще проявят разбиране.
Тя потръпна, а той хвърли поглед към Джон в огледалото за обратно виждане, поклати глава и произнесе беззвучно:
— Нека я откараме у дома. Кор остана в града.
Джон повдигна вежда, а после кимна.
В крайна сметка усещането за кръвта не лъжеше, макар че за съжаление, това беше сабя, която режеше и в двете посоки.
Добрата новина беше, че онзи мис, с който Ви обгръщаше имението, щеше да попречи на който и да е външен да я открие.
Именно по тази причина позволиха на Лейла да нахрани Троу. А и връзката му с нея отслабваше с всяка нощ, макар кръвта й да беше така чиста.
— Нямам нищо свое — отбеляза сухо Лейла. — Дори това, че служа, може да ми бъде отнето.
— Шшт... Няма да се случи такова нещо. Няма да го допусна.
Боже, помоли се това да не беше лъжа. И щеше да е най-добре незабавно да уведомят краля и Примейла. Първата им спирка, след като я оставеха при доктор Джейн, щеше да е кабинетът на Рот. И двамата сигурно щяха да разберат причината за случилото се — била е манипулирана от врага, използвали са я като инструмент и са я накарали да стори нещо, което не би направила по своя воля за нищо на света.
Щеше му се да беше убил Кор, когато имаше тази възможност.
Трийсет минути по-късно Джон отби по страничната алея, водеща до тренировъчния център, а след още десет спря на паркинга пред гаража.
Първият сигнал, че нещо не е наред, дойде, когато Куин излезе от колата. Кожата му настръхна, а кръвта във вените му закипя без конкретна причина. И в следващия момент се радваше на огромна и пулсираща ерекция.
Намръщи се и се озърна, а Джон стори същото, когато отвори вратата и се показа навън.
Имаше... Паркингът кипеше от сексуално напрежение. Какво ставаше, по дяволите?
— Добре, да те отведем при доктор Джейн — заяви Куин и хвана Лейла за лакътя, като внимаваше предната част на панталона му да е прикрита с якето.
— Добре съм. Честна дума.
— Нека и лекарката да го потвърди.
Когато Джон отвори вратата и всички пристъпиха вътре, Куин сякаш се блъсна в стена от хормони и в ума му настъпи истински хаос. Погледна надолу към панталоните си, неспособен да повярва, че е на крачка от оргазъм.
— Някой е в период на нужда — обяви Лейла. — Не мисля, че е добре да влизате.
В далечния край на коридора доктор Джейн изскочи от един от кабинетите за прегледи.
— Трябва да си вървите. Куин и Джон, налага се да се махнете от тук.
— Кой.? — на Куин му се наложи да затвори очи и да успокои дишането си. Членът му се търкаше в ципа при всяко движение и беше на път да експлодира.
Когато го заля следващата вълна, той изгуби способност да говори. Все едно, че току-що бе преминал през трансформацията си и се бе озовал заобиколен от голи жени в различни пози,
улесняващи достъпа.
— Есен — обясни Джейн, докато тичаше към тях и после бързо ги избута обратно на паркинга. — Лейла, ти добре ли си?
— Напълно.
— Има нужда от преглед — избърбори Куин и се втурна към джипа на сянката. — Почти изпадна в несвяст. Лейла, изпрати ми съобщение, когато приключите, чу ли?