Джон също се движеше като плашило — сковано и без каквато и да било координация. Но пък когато в панталоните ти има бухалка за бейзбол, е трудно да се правиш на Фред Астер.
Тежката стоманена врата ги остави отвън и нещата леко се подобриха, а когато вече бяха преминали през всички порти, Куин започна да идва на себе си.
— Исусе. Бутилирай го някак и производителите на виагра излизат от бизнеса.
Зад волана Джон подсвирна в знак на съгласие.
Докато се движеха покрай подножието на планината и приближаваха главния вход на централната сграда, Куин се измъчваше в кожените си панталони. Не беше правил секс от. Ами почти от година, когато прекара известно време насаме с червенокосия в «Желязната маска». След онзи случай не беше проявявал особен интерес към нещо или някого, към мъж или жена. Вече дори не се събуждаше възбуден.
Майната му, този период на суша продължаваше вече толкова дълго, че беше започнал да се чуди дали просто не е изразходвал полагащата му се бройка оргазми. Ако сметнеше колко такива преживя след преобразяването си, като нищо беше възможно да е точно така.
Но сега място не можеше да си намери на седалката.
До него Джон беше в същото състояние. Не спираше да шава напред-назад в седалката си.
Когато имението най-накрая изплува от обгърналия го мис.
Куин се побоя от мисълта да влезе вътре. Нямаше нищо дори далечно еротично и привлекателно в идеята да се прибере в стаята си сам, да се потърка един-два пъти и после да възобнови бдението си пред тъмния екран на телевизора.
Нямам нищо свое. Дори това, че служа, може да ми бъде отнето.
Лейла беше напълно права в това отношение. Въпреки че тук всички се държаха гостоприемно с него, в крайна сметка го допускаха, защото служеше като аструкс нотрум на Джон.
Също като Лейла и той можеше да бъде отстранен от длъжността си.
А колкото до бъдещето му, със сигурност никога нямаше да се обвърже, защото нямаше намерение да осъди някоя жена на съюз без обич, и никога нямаше да има деца, макар че предвид разноцветните му очи поне това беше нещо добро.
Най-общо казано, предстояха му безброй векове без истински дом, без семейство, без кръвни връзки.
Прекара ръка през косата си и се почуди дали не съществуваше някаква възможност членът му да спадне по магически начин... Знаеше много добре какво имаше предвид Избраницата, когато говореше за празнота.
60.
Хекс имаше нужда от информация. Веднага.
Когато Кор се дематериализира, излезе от радара й в рамките на секунди. Да, тя имаше представа за посоката, но само един кръгъл глупак не би прикрил пътя до убежището си.
Когато го последва, доколкото й беше възможно, се озова някъде на брега на Хъдсън, недалече от собствения си дом. Оттам нататък следата изстиваше, при това не заради ледения северен вятър, духащ покрай реката.
Ритна една снежна пряспа и закрачи наоколо. Върна се обратно в района с театрите. Огледа останалата част от града, като преминаваше от покрив на покрив. Нищо.
Озова се обратно на покрива на сградата, от която видя Джон и останалите, като не спираше да крачи и псуваше като хамалин.
При отсъствието на реални следи беше принудена да се залови за единственото, с което разполагаше — драмата, състояла се на улицата.
Извади телефона си, написа съобщение на Джон и зачака. И чака. И... чака.
Нима бяха попаднали в засада на път за къщи?
Написа ново съобщение. Този път до Куин. И не получи отговор.
Дявол да го вземе, ами ако се беше случило нещо? Само защото Кор даде вид, че напуска града, не означаваше, че не може да е заобиколил и да е препречил пътя на джипа на Ай Ем. А междувременно тя стоеше тук и си гонеше опашката като пълна идиотка.
Почти изпаднала в паника, точно се канеше да изпрати ново съобщение, когато Джон й отговори:
«Прибрахме се безпроблемно. Съжалявам, бях в клиниката.»
Обуздавайки тревогата си, тя пое дълбоко въздух и написа ново съобщение:
«Трябва да поговорим за Лейла. Нека дойда в имението.»
Беше възможно Куин да не желае да остави Избраницата, предвид състоянието й, и Хекс не искаше на Джон да се налага да води със себе си своя аструкс нотрум само за да се срещнат.
Вместо да изчака отговора му, тя се дематериализира пред имението, изкачи стълбите и влезе във вестибюла. Вътрешната врата мигом се отвори. Фриц имаше уморен вид.
— Добър вечер, госпожо.
— Какво не е наред?
Икономът се поклони и отстъпи назад.
— Кого идвате да видите?