Имаше времена, когато такъв въпрос изобщо не би стоял.
— Джон. Той в клиниката ли е?
— О... не. Не, определено не е там. На горния етаж е.
Хекс се намръщи.
— Някакъв проблем ли има?
— О, не. Моля, влезте, госпожо.
Не на нея тези. Пресече на бегом мозаечния под с ябълковото дърво и изкачи стълбите по две наведнъж. Когато стигна до втория етаж, се поколеба. Дори навън в коридора успяваше да долови смесена миризма на секс, което означаваше, че с това се занимават поне няколко души.
Не я ли накара това да желае да повърне?
Докато приближаваше вратата на Джон, се подготви за случващото се от другата й страна. Лейла беше обучавана в изкуството на ерос, а Куин отдавна бе навит на всичко. Може би раздялата им бе тласнала спътника й в обятията на други.
С примряло сърце тя почука силно на вратата.
— Джон? Аз съм.
Затвори очи и си представи как голите тела на намиращите се вътре замръзват насред движението, как всички започват да се озъртат, а Джон се втурва да намери нещо, с което да се покрие. Не разчиташе ничия решетка, беше твърде разтърсена, за да го направи. Нито разграничаваше миризмите. Достатъчно трудно й беше да се задържи на крака, защото знаеше, че поне един от ароматите принадлежи на Джон.
— Знам, че си вътре.
Вместо вратата да се отвори, тя получи съобщение на телефона си.
«Съжалявам. Зает съм. Може ли да те потърся по-късно?»
А, не, майната му на всичко!
Хекс сграбчи топката на вратата, завъртя я с такава сила, че едва не я счупи и освободи пътя си. Мили боже.
Джон беше сам на леглото, лежеше върху усуканите чаршафи, а голото му тяло лъщеше на светлината, идваща от банята. Едната ръка беше между краката му, огромната му длан обгръщаше възбудата му... а другата беше стиснала таблата на леглото за опора, докато той се трудеше върху себе си. Зъбите му бяха оголени, а мускулите на раменете и шията бяха изпъкнали от напрежението.
Дявол да го вземе. По долната част на корема му личаха следите от предишни оргазми, но въпреки това той явно продължаваше да копнее за облекчение.
Трескавият му поглед срещна нейния и ръката му спря да се движи.
— Върви си — оформи с устни. — Моля те.
Хекс бързо пристъпи вътре и затвори вратата. Това не беше нещо, което се налагаше да виждат останалите.
— Моля те — настоя той.
О, да, моля, помисли си тя, когато собственото й тяло започна да реагира, а кръвта й закипя.
Прескочи намачканите и захвърлени дрехи, с които го беше видяла облечен в района на театрите, като си мислеше колко много й липсваше плътската страна на отношенията им. Тя като че беше извадена от сметките през тези няколко дълги месеца и за Хекс определено би било далеч по-добре да си тръгне, да го остави на заниманията му и да се срещнат по-късно.
Но боже, така й липсваше да е негова жена.
— Не мога да спра — произнесе беззвучно той. — Есен е в периода си на нужда. Приближих се прекалено.
О! Това обясняваше всичко. Само че.
— Майка ми добре ли е?
— При Джейн е. Да, добре е.
Боже, горката жена. Да й се наложи да преживее тези страдания още веднъж след всичко, струпало се на главата й. Но поне Джейн щеше да облекчи мъките й. Ако се приемеше, че Тор не е.
Добре, това дори нямаше да го обмисля.
— Хекс, трябва. да си вървиш.
— Ами ако не искам?
При тези нейни думи тялото му се разтресе необуздано, все едно тя вече го докосваше, и той стигна докрай. Е, не беше ли това недвусмислен отговор: той също я желаеше.
Хекс се приближи към ръба на леглото, протегна се и плъзна върховете на пръстите си по тръпнещото му бедро.
Наведе се, отмести ръката му и го пое в устата си, засмука го, доведе го до истинско освобождаване, докато той се мяташе сред чаршафите. И веднага щом приключи, или поне с този оргазъм, той остана неподвижен само за част от секундата, преди да се изправи до седнало положение и да посегне към нея.
Тя му се отдаде с лекота, целуна го, докато той я придърпваше върху масивното си тяло. Ръцете му, тези големи и така познати ръце обходиха всеки сантиметър от нея... докато не се спряха на дупето й и я придърпаха нагоре, за да може той да намести лицето си върху гърдите й. С едно бързо движение разкъса тениската й със зъби и впи устни в зърното й, засмукваше и плъзгаше език по него, а тя му помогна, като съблече якето си, свали оръжията и.
Джон я метна по гръб и изръмжа беззвучно към кожените й панталони.
Нещата не свършиха добре за тях — което, като се имаше предвид колко твърда беше кожата им, говореше много за характера на събличането. Поне беше наясно да не закача шиповете й.