Малко след това затрепери неудържимо.
— Есен? — прозвуча гласът на доктор Джейн от съседното помещение.
Тракащите зъби й попречиха да отговори, но шумът от душа казваше достатъчно. Лекарката се появи на прага, а после влезе в банята, дръпна завесата и коленичи, докато не се озоваха очи в очи.
— Как се чувстваш?
На Есен й се наложи да прикрие лицето си, защото изведнъж заплака. Беше трудно да се определи дали избликът й се дължеше на факта, че периодът й на нужда най-сетне е свършил, или защото беше така уморена, че всичките й задръжки бяха паднали... или защото последното, което помнеше, преди всичко да се превърне в едно неясно петно, беше как Тор забива онези спринцовки в бедрата си и се свлича на пода.
— Есен, чуваш ли ме?
— Да — отвърна тя пресипнало.
— Искам да те отведа обратно в леглото, ако си свършила с душа. Тук е доста топло, а се притеснявам за кръвното ти налягане.
— С-с-студено ми е.
— Тръпките се дължат на треската. Ще спра водата, става ли?
Тя кимна, защото нямаше какво друго да стори.
Когато топлият дъжд спря да се лее отгоре й, тръпките под кожата й се усилиха и по тялото й пробяга мраз. Скоро обаче върху раменете й беше разстлано меко одеяло.
— Можеш ли да стоиш права?
Есен кимна отново, а Джейн й помогна да стане, облече я в светла нощница и я придружи до леглото, което като с вълшебна пръчка беше застлано с чисти чаршафи и одеяло. Просна се върху него, чувствайки единствено сълзите си, процеждащи се от ъгълчетата на очите й — безкраен горещ поток, който се стичаше по хладното й лице.
— Шшт, всичко е наред — промълви лечителката и приседна на ръба на леглото. — Добре си. Всичко свърши.
Тя нежно отметна влажната коса от лицето й. По-скоро тонът на доктор Джейн, отколкото изричаните от нея думи, й помогна.
А после до устата й беше приближена сламка, стърчаща от метална кутийка. Една глътка от студената сладка напитка накара Есен да изпадне в пълен екстаз.
— О... Скрайб Върджин... Какво е това?
— Джинджифилова лимонада. И няма нужда да благодариш. Хей, не пий прекалено бързо.
След като изгълта цялото съдържание на кутийката, Есен се отпусна назад, а на ръката й беше поставен маншет, който бе напомпан с въздух, а после изпуснат. След това на няколко места по гърдите й беше притиснат студен диск. След което очите й бяха прегледани с насочена към тях светлина.
— Може ли да получа още малко джинджифилова лимонада, моля? — попита.
— Желанията ти са заповед за мен.
Лечителката стори дори нещо по-добро. Върна се не само с още една студена кутийка със сламка, но и с пакет солени бисквити, които нямаха никакъв вкус и представляваха истинска благодат за стомаха й.
Дъвчеше бързо, когато осъзна, че лечителката е седнала на един стол и не казва абсолютно нищо.
Есен спря да се храни.
— Нямаш ли други пациенти?
— Само една, но тя беше добре още като пристигна.
— О! — Есен взе нова бисквита. — Как се казват тези?
— Кракери. От всички лекарства, които изписвам, понякога тези са най-доброто.
— Прекрасни са — Есен постави ронливото квадратче в устата си и го сдъвка. Продължиха да стоят смълчани и накрая тя промълви: — Искаш да знаеш защо отказах лекарствата.
— Не е моя работа. Но мисля, че трябва да поговориш с някого за това.
— Имаш предвид професионалист?
— Да.
— Няма нищо лошо да оставиш природата да стори нужното — Есен вдигна поглед. — Но аз те умолявах да не го викаш. Казах ти да не му се обаждаш.
— Нямах избор.
От очите й напираха сълзи, но тя ги спря.
— Не исках да ме вижда така. Уелси...
— Какво за нея?
Есен рязко обърна глава и изсипа малко от напитката върху ръката си. На прага огромната тъмна фигура на Тормент запълваше рамката на вратата.
Доктор Джейн се изправи.
— Ще отида да проверя как е Лейла. Жизнените ти показатели са добри, така че като се върна, ще ти донеса истинска храна.
И после останаха сами.
Той не се приближи до леглото, а остана до вратата и се облегна на стената. Със смръщените си вежди и ръце, скръстени пред гърдите, той изглеждаше едновременно резервиран и гневен.
— За какво беше всичко това? — произнесе остро.
Есен остави настрана бисквитите и кутийката с напитката, а после се зае старателно да сгъва и разгъва края на одеялото.
— Зададох ти въпрос.
Есен прочисти гърло.
— Казах на доктор Джейн да не те вика.
— Мислеше си, че ако страдаш, ще дойда и ще ти помогна, нали?
— Ни най-малко.
— Сигурна ли си? Какво си въобразяваше, че ще стори Джейн, като откажеш да вземеш лекарствата?